Джон Гришам - Да пропуснеш Коледа

— Ще се обадя на Нора — прошепна тя. — Благодаря. Очите на храбрия неуниващ Уолт също бяха влажни.

Отпред на стъпалата, когато за последен път си стиснаха ръцете, той прошепна:

— Това значи толкова много, Лутър. Благодаря ти.

Лутър изчака да се приберат и тогава тръгна към своя дом. Освободен от тежестта на плика, от скъпите билети, дебелите брошури и от всички трепетни желания, с които бяха свързани, той крачеше по-бързо. Изпълнен с доволството, че е направил съвършения подарък, Лутър запристъпя гордо изправен, дори куцането му вече не се забелязваше.

На улицата спря и погледна през рамо. Домът на Шийл, тъмен като пещера допреди минути, сега грееше ярко осветен и на горния, и на долния етаж. Цяла нощ ще стягат багажа, каза си Лутър.

Отсреща се отвори врата и шумното семейство Голди излезе от къщата на Кранк. Последваха ги смехове и музика, които отекнаха по пустата улица. Празненството нямаше да приключи скоро.

Лутър спря в края на улицата, леките снежинки се лепяха по шапката и яката на палтото му, а той отново се загледа в набързо украсената си къща, побрала почти всичките му съседи, и си каза, че сега е моментът да си даде сметка колко хубави неща има в живота му. Блеър си беше у дома, беше довела този приятен, хубав и възпитан младеж, който очевидно бе лудо влюбен в нея. И който в този момент сякаш даваше тон на празненството заедно с Марти не знам си кой.

Самият Лутър се чувстваше щастлив, че стои на краката си, а не се е проснал върху някоя маса в погребалното бюро „Франклин“, нито пък е прикован към система в болницата „Мърси“ с тръбички, пъхнати навсякъде из тялото му. Споменът за стремителното спускане по покрива, и то с главата напред, все още го ужасяваше. Той наистина беше късметлия.

Истинско щастие бе, че има приятели и съседи, готови да пожертват собствените си планове за коледната вечер, само и само да го спасят.

Той погледна нагоре към комина, откъдето го зяпаше Скрежкото на Бриксли. Кръгло усмихнато лице, цилиндър, лула от царевичен кочан. Изведнъж му се стори, че човечето му намигна. Сигурно беше от снежинките, които влизаха в очите му.

Господи, колко беше гладен! И как му се беше прияла пушена пъстърва. Тръгна направо през снега.

— Ще изям и едно плодово кексче — зарече се той. Да пропуснат Коледа. Ама че нелепа идея! Може би догодина.

© 2001 Джон Гришам

© 2001 Здравка Славянова, превод от английски

John Grisham

Skipping Christmas, 2001

Източник: http://bezmonitor.com

OCR: Ани

Публикация:

ДА ПРОПУСНЕШ КОЛЕДА. 2001. Изд. Обсидиан, София. Повест. Превод: Здравка СЛАВЯНОВА [Skipping Christmas / John GRISHAM (2001)]. Формат: 130×200 мм. Страници: 176 стр. ISBN: 954-769-018-3.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2026]

Последна редакция: 2006-08-10 21:13:28