Джон Гришам - Наследници

— Каква шапка?

— Избеляла синя шапка на „Къбс“, струва ми се.

— Виждал съм я.

— Беше много нервен, сякаш не искаше никой да го вижда. Скри се сред едни дървета до клиниката, само че аз виждах силуета му. Просто си стоеше там. Отначало помислих, че е отишъл да се облекчи, но не, просто се криеше. След около час влязох, най-сетне намерих тъща си, и си тръгнахме. Той още стоеше сред дърветата.

Хари Рекс беше извадил джобния си календар.

— Какъв ден беше?

Спейн извади своя и като всички заети адвокати двамата сравниха какво са правили напоследък.

— Понеделник, първи май — реши Спейн.

— Тоест шест дни преди съдията да почине.

— Сигурен съм за датата. Беше много странна картинка.

— Ами той си е странен тип.

— Нали не се крие от закона или нещо такова?

— В момента не — отвърна Хари Рекс и двамата се засмяха нервно.

Изведнъж Спейн се разбърза.

— Е, когато го видите пак, кажете му, че още му се сърдя за онзи удар.

— Непременно — обеща Хари Рекс.

Спейн си тръгна.

Мистър и мисис Вонър напуснаха Клантън в облачно юнско утро в нов джип 4Х4, който имаше разход на гориво осемнайсет на сто и беше натъпкан с достатъчно багаж за едномесечна екскурзия в Европа. Целта обаче беше Вашингтон, окръг Колумбия, защото мисис Вонър имаше там сестра, която Хари Рекс никога не беше виждал. Прекараха първата нощ в Гатлинбърг, а втората — в Уайт Сълфър Спрингс в Западна Вирджиния. Пристигнаха в Шарлотсвил по обяд, направиха задължителната обиколка на прочутото имение Монтичело на Томас Джеферсън, обиколиха университета и вечеряха в студентската кръчма „Бялото петно“, където специалитетът беше пържено яйце върху хамбургер. Доста необичайно, но пък точно по вкуса на Хари Рекс.

На следващата сутрин, докато тя спеше, той отиде да се разходи из търговския център. Намери адреса и зачака.

Няколко минути след осем сутринта Рей пристегна здраво връзките на скъпите си маратонки, протегна се и слезе за ежедневния си осемкилометров крос. Навън въздухът бе топъл. Юли не беше далеч, лятото вече беше дошло.

Зави зад ъгъла и чу познат глас да го вика:

— Ей, момче!

Хари Рекс седеше на една пейка с чаша кафе в ръка и непрочетен вестник до себе си. Рей застина и се опомни едва след няколко секунди. Нещо не си беше на мястото.

Когато се окопити, той се приближи до приятеля си и каза:

— Ти пък какво правиш тук?

— Страшен тоалет — заяви Хари Рекс, като огледа шортите, старата тениска, червената спортна шапка и последния писък на модата в спортните очила. — С жена ми минаваме оттук на път към столицата. Тя има там сестра и е решила да ме запознава с нея. Седни малко.

— Защо не се обади?

— Не исках да те притеснявам.

— Трябваше да се обадиш, Хари Рекс. Можехме да вечеряме, да ви разведа из града.

— Не ни е такава екскурзията. Седни.

Усещайки нещо нередно, Рей седна до Хари Рекс.

— Не мога да повярвам — промърмори той.

— Мълчи и слушай.

Рей свали спортните си очила и погледна Хари Рекс.

— Нещо лошо ли е?

— Да кажем любопитно.

Той предаде със свои думи разказа на Джейкъб Спейн за това как Форест се е криел сред дърветата на онкологичната клиника шест дни преди съдията да почине. Рей слушаше, недоумяваше и се смъкваше все по-надолу на пейката. Най-сетне се наведе напред с опрени на коленете лакти, привел надолу глава.

— Според медицинските регистри — продължаваше Хари Рекс — съдията е получил пакетче морфин на този ден, първи май. Не знам дали е било първата или поредната доза, от документите не става ясно. Изглежда, Форест го е завел да си го вземе.

Последва дълга пауза, докато красива млада жена мина забързано край тях. Тясната й пола се въртеше прелестно. Хари Рекс отпи глътка кафе, после продължи:

— Онова завещание, което намери в кабинета му, винаги ми се е струвало съмнително. Двамата със съдията обсъждахме проблема с наследството през последните шест месеца от живота му. Не мисля, че просто ей така е надраскал още едно завещание малко преди да умре. Разгледах подписите внимателно и по моето необразовано мнение последното е фалшиво.

Рей прочисти гърло и каза:

— Щом Форест го е закарал в Тюпълоу, значи можем да смятаме, че е бил в къщата.

— И още как.

Хари Рекс разказа, че наел детектив в Мемфис да търси Форест, но без всякакъв резултат. След това измъкна един плик от вестника.

— Три дни по-късно пристигна това.

Рей извади лист хартия и го разгъна. Беше писмо от Оскар Мийв и гласеше: