Дан Браун - Шестото клеймо

— На английски, естествено. Универсалният научен език.

Професорът винаги бе смятал, че математиката е универсалният научен език, но беше прекалено уморен, за да спори, и последва Кьолер към алеята. По средата на пътя се разминаха с тичащ за здраве младеж. На тениската му пишеше: „Без ООТ няма нищо!“

Лангдън озадачено се обърна след него.

— Какво е ООТ?

— Обща обединена теория — усмихна се Кьолер. — Теорията на всичко.

— Разбирам — без да разбира нищо, каза Лангдън.

— Имате ли представа от ядрена физика, господин Лангдън?

Професорът сви рамене.

— Имам представа от обща физика — падащи тела, такива неща. — Дългогодишните му занимания с парашутизъм го бяха научили на дълбоко уважение към ужасяващата сила на гравитационното ускорение. — Ядрената физика изучава атомите, нали?

Кьолер поклати глава.

— Атомите изглеждат като планети в сравнение с обекта на нашите проучвания. Ние се интересуваме от атомното ядро — което е само една хилядна от големината на целия атом. — Той отново се закашля. — Учените в ЦЕРН са тук, за да търсят отговори на някои въпроси, които човек си задава от памтивека. Откъде идваме? Защо сме създадени?

— И тези отговори могат да се открият във физическа лаборатория?

— Изненадан сте.

— Така е. Струва ми се, че тези въпроси са от духовната област.

— Всички въпроси някога са били от духовната област, господин Лангдън. Отначало духовността и религията трябвало да запълват празнотите, които били непонятни на науката. Слънчевите изгреви и залези били приписвани на Хелиос и неговата огнена колесница. Земетръсите и морските бури се дължали на гнева на Посейдон. Днес науката е доказала, че тези богове са измислени идоли. Скоро ще докажем, че всички богове са измислени идоли. Науката дава отговори на почти всички въпроси, за които можете да се сетите. Останали са още няколко въпроса, и тъкмо те са езотерични. Откъде идваме? Какво правим тук? Какъв е смисълът на живота и вселената?

Лангдън се смая.

— И ЦЕРН се опитва да отговори на тези въпроси?

— По-точно ние даваме отговори на тези въпроси.

Професорът замълча. Когато навлязоха сред сградите, точно пред тях падна фрисби. Кьолер не му обърна внимание и продължи напред.

От отсрещния край на двора се разнесе вик:

— S’il vous plait! 8 8 Ако обичате! (фр.). — Б.пр.

Лангдън погледна натам. Възрастен беловлас мъж в анцуг с надпис „COLLEGE PARIS“ му махаше с ръка. Ученият вдигна фрисбито и опитно му го хвърли. Другият го хвана на един пръст и няколко пъти го подхвърли във въздуха преди да го подаде през рамо на партньора си. После извика на Лангдън:

— Merci!

— Поздравления — каза Кьолер, когато професорът най-после го настигна. — Току-що подадохте фрисбито на Нобеловия лауреат Жорж Шарпак, изобретателя на многожичната пропорционална камера.

Лангдън кимна. „Днес ми е щастливият ден.“

След три минути стигнаха до целта си — голямо, добре поддържано общежитие, разположено сред трепетликова горичка. В сравнение с другите сгради тази изглеждаше разкошна. На входа имаше каменна плоча с надпис „СГРАДА В“.

Въпреки стерилното си име Сграда В допадна на архитектурния му вкус — консервативна и солидна. Имаше фасада от червени тухли и орнаментален парапет и отвсякъде я обграждаха симетрично подрязани храсти. Когато се спуснаха по каменната алея към входа, минаха под арка, образувана от две мраморни колони. Някой бе поставил самозалепваща се бележка на едната от тях:

„Физически графити?“ — помисли си Лангдън и се подсмихна.

— Облекчен съм да видя, че даже блестящите физици грешат.

Кьолер се озърна.

— Какво имате предвид?

— Авторът на бележката е допуснал грешка. Колоната не е йонийска. Йонийските колони са цилиндрични. Тази е заострена. Всъщност е дорийска. Често срещана грешка.

Кьолер не се усмихна.

— Авторът се е пошегувал, господин Лангдън. Използвал е близостта на думата „йонийска“ с „йонна“. Йоните са електрически заредени частици. Повечето предмети съдържат такива.

Професорът хвърли поглед назад към колоната и изпъшка.

Когато слезе от асансьора на последния етаж на Сграда В, Лангдън все още се чувстваше глупаво. Последва Кьолер по богато обзаведения коридор. Интериорът беше неочакван. Традиционен френски колониален стил — вишнев диван, порцеланова ваза на пода, орнаментална дърворезба.

— Гледаме да създаваме удобства на постоянните си служители — поясни директорът.