Дан Браун - Шестото клеймо

— Господин Лангдън? — Кьолер го гледаше въпросително.

— Какво успяхте да научите досега? — без да вдига очи, съсредоточено попита Лангдън.

— Само онова, което имах време да прочета във вашия уебсайт. Думата „илюминати“ означава „просветени“. Така се казвало някакво древно братство.

Лангдън кимна.

— Преди чували ли сте това име?

— За пръв път го видях жигосано на гърдите на господин Ветра.

— И сте го потърсили в Мрежата.

— Да.

— Не се съмнявам, че сте открили стотици сайтове, където се споменава.

— Хиляди — поправи го Кьолер. — Във вашия обаче се говореше за Харвард, Оксфорд, имаше уважаван издател, цитираха се сродни публикации. Като учен, знам, че информацията струва точно толкова, колкото нейният източник. Вашите сведения ми се сториха автентични.

Очите на Лангдън продължаваха да са приковани към трупа.

Кьолер замълча. Просто гледаше и очевидно чакаше професорът да хвърли някаква светлина върху сцената пред тях.

Лангдън вдигна очи и попита:

— Дали не може да поговорим някъде на по-топло?

— Тази стая е най-подходяща. — Кьолер сякаш не забелязваше студа. — Ще разговаряме тук.

Лангдън се намръщи. Историята на илюминатите в никакъв случай не беше кратка. „Ще замръзна от студ, докато я разказвам.“ Вниманието му се върна към клеймото и той отново изпита страх.

Въпреки че разказите за знака на илюминатите бяха легендарни в съвременната наука за символите, никой учен не го беше виждал . Древните документи го описваха като амбиграма — надпис, който може да се чете и обърнат наопаки. Макар че амбиграмите бяха често срещан символ — свастики, ин и ян, Давидови звезди, обикновени кръстове — идеята за написване на дума във формата на амбиграма изглеждаше неосъществима. Съвременните специалисти по символите години наред се бяха опитвали напишат думата „илюминати“ в идеално симетричен стил, но не бяха успели. Днес повечето учени смятаха, че съществуването на този символ е мит.

— Е, кои са тези илюминати? — попита Кьолер.

„Да — помисли си Лангдън, — кои са наистина?“ И започна разказа си.

— От памтивека съществува дълбока пропаст между науката и религията. Прямите учени като Коперник…

— Били убивани — прекъсна го физикът. — Убивани от Църквата, защото разкривали научни истини. Религията винаги е преследвала науката.

— Да. Но в началото на шестнайсети век група мъже в Рим нанесли ответен удар на Църквата. Едни от най-просветените хора в Италия — физици, математици, астрономи — започнали тайно да се срещат, за да споделят загрижеността си за лъжовното църковно учение. Те се опасявали, че монополът на Църквата върху „истината“ застрашава научната просвета. Затова основали първия научен център в света и се нарекли „просветените“.

— Илюминатите.

— Да — потвърди Лангдън. — Най-образованите умове в Европа… посветили живота си на диренето на научната истина.

Кьолер мълчеше.

— Разбира се, Католическата църква безмилостно преследвала илюминатите. Учените осигурили безопасността си единствено чрез спазване на изключителна секретност. Сред научните кръгове постепенно се разчуло за това и братството на илюминатите обхванало учени от цяла Европа. Срещали се в Рим в свръхтайно скривалище, което наричали Храм на просвещението.

Директорът се закашля и се разшава на количката си.

— Мнозина илюминати искали да воюват с църковната тирания чрез актове на насилие, но техният най-уважаван член ги разубедил — продължи Лангдън. — Той бил пацифист, един от най-известните учени в историята.

Професорът беше сигурен, че Кьолер знае името му. Дори обикновените хора бяха чували за злощастния астроном, който бил арестуван и едва не го екзекутирали, задето твърдял, че не Земята, а Слънцето е център на слънчевата система. Въпреки че заключението му било безспорно, той бил сурово наказан, защото намеквал, че Бог не е поставил човечеството в центъра на Своята вселена.

— Казвал се Галилео Галилей.

Кьолер го погледна.

— Галилей ли?

— Да. Галилей бил илюминат. И същевременно набожен католик. Той се опитвал да смекчи отношението на Църквата към науката, като твърдял, че науката не отхвърля съществуването на Бог, а дори го доказва . Галилей писал, че когато гледа с телескопа си въртящите се планети, чува Божия глас в музиката на сферите. Според него науката и религията не били врагове, а съюзници — два различни езика, разказващи една и съща история, история за симетрия и хармония… рай и ад, нощ и ден, зной и студ. Бог и дявол. И науката, и религията се наслаждавали на божествената симетрия… на безкрайната борба между светлината и мрака. — Лангдън замълча за миг и запристъпва от крак на крак, за да се стопли.