Дан Браун - Шестото клеймо

Кьолер просто седеше на количката си и го наблюдаваше.

— За съжаление, Църквата не се стремяла към единство между наука и религия — прибави професорът.

— Не, разбира се — прекъсна го Кьолер. — Това единство би обезсмислило твърдението на Църквата, че е единственото средство, с помощта на което човек може да разбере Бога. Затова Църквата осъдила Галилей като еретик и го поставила под вечен домашен арест. Добре познавам историята на науката, господин Лангдън. Но това се е случило преди векове. Какво общо има с Леонардо Ветра?

„Това е въпросът.“ Лангдън премина по същество.

— Арестуването на Галилей хвърлило илюминатите в смут. Били допуснати грешки и Църквата се добрала до четирима от членовете на братството, заловила ги и ги разпитала. Но те не разкрили нищо… дори под изтезания.

— Изтезания ли?

Професорът кимна.

— Били жигосани живи. На гърдите. С кръст.

Кьолер се ококори и неспокойно стрелна с поглед трупа на Ветра.

— После учените били жестоко убити и труповете им били хвърлени на римските улици като предупреждение за онези, които се готвели да се присъединят към илюминатите. Останалите членове на братството усещали, че Църквата е по следите им, и избягали от Италия.

Лангдън замълча за миг, за да подчертае думите си, и се втренчи в мъртвите очи на директора.

— Илюминатите преминали в дълбока нелегалност и започнали да се обединяват с други групи, бягащи от католическите чистки — мистици, алхимици, окултисти, мюсюлмани, евреи. През годините те приемали нови членове. Появили се нови илюминати. По-мрачни илюминати. По-силно антихристиянски настроени. Станали изключително могъщи, имали загадъчни обреди, действали в пълна тайна, заклели се някой ден отново да се надигнат и да отмъстят на Католическата църква. Могъществото им нараснало до такава степен, че Църквата ги смятала за най-опасната антихристиянска сила на Земята. Ватиканът обявил братството за шайтан.

— Какво е „шайтан“?

— Това е ислямски образ. Означава „враг“… враг на Бога. Църквата избрала арабското име, защото смятала този език, езика на исляма, за нечист. — Лангдън се поколеба. — „Шайтан“ е от един корен с еврейската дума… „сатана“.

На лицето на Кьолер се изписа тревога.

Гласът на Лангдън прозвуча мрачно.

— Господин Кьолер, не знам как се е появил на гърдите на жертвата този знак… нито защо… но това е отдавна изчезналият символ на най-стария и най-могъщ сатанински култ в света.

Тясната уличка пустееше. Хашишинът крачеше бързо, черните му очи бяха изпълнени с очакване. Докато се приближаваше към целта си, в ума му отекваха прощалните думи на Янус: „Скоро ще започне втората фаза. Почини си.“

Той се ухили. Не беше спал цяла нощ, ала сега не мислеше за сън. Сънят бе за слабите. Той беше воин като предците си, а неговият народ никога не спеше, щом започне битката. Тази битка определено бе започнала и на него се беше паднала честта да пролее първата кръв. Сега имаше два часа да се радва на славата си преди да се върне на работа.

„Да спя ли? Има много по-добри начини да си почина…“

Жаждата за хедонистични наслади му бе вродена. Неговите предци бяха задоволявали страстите си с хашиш, но той предпочиташе друг вид удоволствия. Гордееше се с тялото си — идеално оформена машина за смърт, която въпреки произхода си отказваше да замърси с наркотици. Беше се пристрастил към нещо по-здравословно от опиатите… и много по-приятно.

Обзет от познатото нетърпение, хашишинът закрачи още по-бързо. Стигна до невзрачна врата и натисна звънеца. През хоризонталния процеп го погледнаха две меки кафяви очи. После вратата се отвори.

— Добре дошъл — поздрави го облечената с вкус жена, после го въведе в слабо осветена, безупречно обзаведена чакалня. Носеше се ухание на скъп парфюм. — Позвънете ми, когато изберете. — Жената му подаде албум със снимки и изчезна.

Хашишинът се усмихна.

Докато седеше на плюшения диван с албума в скута си, той усети, че плътската му жажда се събужда. Въпреки че неговият народ не празнуваше Коледа, хашишинът предполагаше, че така се чувства дете, седнало пред купчина коледни подаръци. Той разтвори албума и разгледа снимките. От тях го гледаше цял свят от сексуални фантазии.

Мариса. Италианска богиня. Огнена. Млада София Лорен.

Сачико. Японска гейша. Гъвкава. Несъмнено опитна.

Канара. Смайващо чернокожо видение. Мускулеста. Екзотична.