Дан Браун - Шестото клеймо

Мъжът два пъти разгледа целия албум и направи избора си. После натисна бутона на масата. След малко се появи жената, която го беше посрещнала. Той посочи снимката. Жената се усмихна.

— Последвайте ме.

След като уреди финансовия въпрос, тя проведе кратък телефонен разговор, изчака няколко минути и го поведе по спирално мраморно стълбище. Стигнаха до разкошен коридор.

— Златната врата в дъното — каза жената. — Имате скъп вкус.

„Така и трябва — помисли си хашишинът. — Аз съм познавач.“

Той мина по коридора като пантера, предвкусваща отдавна закъснял пир. Когато стигна до вратата, се усмихна. Тя вече бе открехната… и го мамеше вътре. Хашишинът я побутна и вратата безшумно се отвори.

Когато видя избраницата си, той разбра, че е преценил правилно. Тя бе точно както беше поискал… гола, легнала по гръб, с ръце, завързани за страничните стълбове на балдахина.

Хашишинът прекоси стаята и прокара тъмния си показалец по белия й като слонова кост корем. „Убих — помисли си той. — И ти си наградата ми.“

— Сатанински култ ли? — Кьолер избърса устните си и се размърда неспокойно. — Това е символ на сатанински култ, така ли?

Лангдън закрачи из ледената стая, за да се стопли.

— Илюминатите били сатанински култ. Но не в съвременния смисъл.

Той накратко обясни, че повечето хора си представят сатанинските култове като маниаци, боготворящи дявола, докато исторически сатанистите били образовани хора, които се противопоставяли на Църквата. Шайтан. Слуховете за сатанински жертвоприношения, черни магии и ритуали с пентаграми не били нищо друго освен лъжи, разпространявани от Църквата, за да опетнят нейните врагове. С времето противниците й, които искали да подражават на илюминатите, започнали да вярват на лъжите и да ги възприемат. Така се родил съвременният сатанизъм.

— Всичко това е древна история — внезапно изсумтя Кьолер. — Искам да знам как се е озовал тук този символ.

Лангдън дълбоко си пое дъх.

— Самият символ е създаден през шестнайсети век от анонимен художник, член на братството, в чест на любовта на Галилей към симетрията — нещо като свещен знак на илюминатите. Братството го запазило в тайна и според слуховете щяло да го разкрие едва когато придобие достатъчно могъщество, за да изпълни крайната си цел.

На лицето на Кьолер се изписа загрижено изражение.

— Значи този символ означава, че братството на илюминатите се връща на сцената?

Лангдън се намръщи.

— Не е възможно. Още не съм ви обяснил един момент от историята на илюминатите.

— Разказвайте — напрегна се директорът.

Професорът потърка ръце и мислено запрехвърля стотиците документи за илюминатите, които беше чел.

— Илюминатите били бегълци — каза той. — Когато напуснали Рим, обиколили цяла Европа в търсене на сигурно убежище, където да се прегрупират. Приело ги друго тайно общество… братство на богати баварски каменоделци, които се наричали свободни зидари.

— Масоните ли? — сепна се Кьолер.

Лангдън кимна. Не се изненадваше, че Кьолер е чувал за тях. В момента братството на масоните наброяваше над пет милиона члена в целия свят, половината от които в Съединените щати и над един милион в Европа.

— Масоните определено не са сатанинска секта — скептично заяви физикът.

— Категорично. Масоните станали жертва на собствената си благосклонност. След като в началото на осемнайсети век приютили бягащите учени, те неволно станали тяхно прикритие. Илюминатите навлезли сред тях и постепенно заели водещи позиции в ложите. Тайно установили научното си братство дълбоко в масонството — нещо като тайно общество в друго тайно общество. После използвали световните връзки на масонските ложи, за да разширят влиянието си.

Лангдън вдиша глътка леден въздух и продължи.

— Основна цел на илюминатите било унищожаването на католицизма. Братството вярвало, че суеверните догми на Църквата са най-голям враг на човечеството. Те се бояли, че ако религията продължава да разпространява набожните митове като абсолютен факт, научният прогрес ще спре и човечеството ще бъде обречено на невежество и безсмислени свещени войни.

— На каквито сме свидетели днес.

Професорът се намръщи. Кьолер имаше право. Свещените войни все още бяха по първите страници на вестниците. „Моят Бог е по-велик от твоя.“ Изглежда, че винаги имаше тясна връзка между истински набожните и големия брой жертви.

— Продължавайте — каза директорът.