Дан Браун - Шифърът на Леонардо

На лицето на Фаш за пръв път плъзна доволна усмивка.

— Précisément — каза той. — Précisément.

„Присъствам на майсторско изпълнение“ — помисли си лейтенант Коле и намести слушалките си, докато слушаше гласа на Фаш. Старшият агент знаеше, че тъкмо такива моменти са издигнали Бика на върха на френската законоохранителна система.

„Фаш прави онова, което не смее да направи никой друг.“

Деликатното изкуство на ласкателя бе забравено умение в модерните органи на реда. То изискваше изключително самообладание при екстремно напрежение. Малцина притежаваха необходимото хладнокръвие, но Фаш изглеждаше роден за такава работа. Неговата невъзмутимост и търпение направо не бяха човешки. Единственото чувство на капитана тази нощ беше абсолютната решителност, като че ли виждаше в този арест нещо лично. Проведеният преди нас инструктаж на агентите беше необичайно кратък. „Знам кой е убил Жак Сониер — беше казал Фаш. — Наясно сте какво да правите. Не искам никакви грешки.“

И до този момент не бяха допуснати никакви грешки.

Коле все още не бе запознат с доказателствата, затвърдили увереността на Фаш във вината на заподозрения, ала лейтенантът знаеше, че не бива да оспорва инстинкта на Бика. Интуицията на шефа му понякога граничеше със свръхестественото. „Бог шепне в ухото му“ — след особено внушителна проява на шестото чувство на Фаш беше заявил един агент. Коле трябваше да признае, че ако има Бог, Безу Фаш е сред първите в Неговия списък. Капитанът с фанатична упоритост ходеше на служба и изповед — много по-често от задължителната неделна меса, посещавана от служителите в името на доброто впечатление. Когато преди няколко години папата беше посетил Париж, Фаш бе използвал всичките си връзки, за да си осигури аудиенция. И сега в кабинета му висеше снимката му с Йоан Павел II.

Лейтенантът намираше странна ирония във факта, че една от редките публични прояви на Фаш през последните години бе откритата му реакция към скандала с католиците педофили. „Тия свещеници трябва да бъдат обесени два пъти! — беше заявил капитанът. — Веднъж заради престъпленията си срещу децата. И втори път, задето посрамиха доброто име на Църквата.“ Коле бе останал с впечатлението, че последното повече е разгневило началника му.

Той включи лаптопа си и се зае с втората половина от тазвечерната си задача — глобалната проследяваща система. На екрана се появи подробен хоризонтален план на крилото „Денон“, строителна схема, качена от компютърната мрежа на охраната на Лувъра. Лейтенантът плъзна поглед по лабиринта от галерии и коридори и откри каквото търсеше.

Дълбоко в сърцето на Голямата галерия мигаше червена точица.

„La marque.“ 21 21 Знакът (фр.). — Б. пр

Тази нощ Фаш водеше жертвата си на съвсем къса каишка. Разумно. Робърт Лангдън се беше оказал хладнокръвен клиент.

3а да не прекъсват разговора му с Лангдън, Безу Фаш бе изключил мобилния си телефон. За съжаление, той беше скъп модел, снабден с двупосочна радиостанция, която сега използва един от агентите му.

— Capitaine? — изпращя телефонът.

Фаш неволно изскърца със зъби от гняв. Не можеше да си представи нещо толкова важно, че Коле да прекъсне разпита — особено точно в този решителен момент. Капитанът извинително погледна Лангдън.

— Един момент, моля. –. Той натисна бутона за радиопредаване. — Oui?

— Capitaine, un agent du Département de cryptographie est arrivé. 22 22 Господин капитан, пристигна агент от криптографския отдел (фр.). — Б. пр.

Гневът на Фаш мигновено, стихна. „Криптограф?“ Въпреки неудобния момент това сигурно беше добра новина. След като бе открил загадъчния надпис на Сониер, капитанът беше пратил по електронен път снимки от цялото местопрестъпление в криптографския отдел с надеждата някой там да му разкрие какво се е опитвал да каже уредникът. Щом сега идваше човек от отдела, най-вероятно вече бяха разшифровали посланието на жертвата.

— В момента съм зает — отвърна Фаш. Гласът му не оставяше съмнение, че лейтенантът е прекалил. — Помолете криптографа да изчака в командния пункт. Когато приключа, ще разговарям с него.

— С нея — поправи го Коле. — Криптографът е агент Нево.

Фаш се ядоса още повече. Софи Нево беше една от най-големите грешки на ЦУКП. Млада парижка déchiffreuse 23 23 Криптографка (фр.). — Б. пр. , завършила в Англия, преди две години тя бе натрапена на капитана в рамките на министерската кампания за назначаване на повече жени в полицията. Стремежът на министерството към политическа коректност според Фаш водеше до отслабване на управлението. Жените не само бяха физически негодни за полицейска работа, но и самото им присъствие опасно разсейваше полицаите. А както се бе опасявал от самото начало, Софи Нево разсейваше мъжете повече от другите.