Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Той препрочете думите и промълви:

— Какво значи това, по дяволите?

Очите на Фаш проблеснаха в мрака.

— Точно на този въпрос трябва да отговорите, мосю.

Лейтенант Коле се беше навел над аудиопулта, поставен на грамадното бюро в кабинета на Сониер. Като се изключеше зловещият модел на средновековен рицар, който сякаш се взираше в него от ъгъла на бюрото, Коле се чувстваше удобно. Намести слушалките си и провери записващата система на харддиска. Всичко беше наред. Параболичните микрофони функционираха безотказно и аудиосигналът бе кристално чист.

„Le moment de vérité“ 16 16 Моментът на истината (фр.). — Б. пр. — помисли си лейтенантът.

Усмихнат, Коле затвори очи и се приготви да се наслади на остатъка от разговора, записван в Голямата галерия.

Скромното жилище в черквата „Св. Сулпиций“ се намираше на втория етаж на самата сграда, вляво от хора. Двустайният апартамент с каменен под и скромна мебелировка от над десет години бе дом на сестра Сандрин Биел. Официално тя живееше в близкия манастир, но предпочиташе тишината на черквата и беше свикнала с удобствата на леглото си, телефона и котлона.

Като conservatrice d’affaires 17 17 Икономка (фр.). — Б. пр. на черквата, сестра Биел отговаряше за поддръжката, магазина за сувенири, набирането на помощен персонал и екскурзоводи, охраната на сградата след работно време и поръчката на вино и нафора за причастието.

Събуди я острият звън на телефона и тя уморено вдигна слушалката.

— Soeur Bieul. Eglise Saint Sulpice. 18 18 Сестра Биел. Черквата „Свети Сулпиций“ (фр.). — Б. пр.

— Здравейте, сестро — каза на английски мъжки глас. Тя седна на тясното си легло. „Колко е часът?“ Макар че позна гласа на началника си, за петнадесет години той никога не я беше будил. Свещеникът беше благочестив човек и се прибираше веднага след службата.

— Извинете ме, ако съм ви събудил, сестро — каза той. И неговият глас звучеше уморено. — Току-що ми се обади един влиятелен американски епископ. Може би го познавате. Мануел Арингароса.

— Председателят на Opus Dei ли? — „Естествено, че го познавам. Кой духовник не е чувал за него?“ През последните години консервативната прелатура на Арингароса бе станала опасно могъща. Неочакваният й възход беше започнал през 1982 година, когато Йоан Павел II й бе дал статут на „лична прелатура на папата“ и официално беше одобрил всичките й архаични практики. Издигането на Opus Dei се бе случило през същата година, през която богатата секта тайно беше превела близо един милиард долара на ватиканския Институт за религиозни дела, известен като Банка Ватикана, и го бе спасила от позорен банкрут. Доброто положение на организацията в Рим беше меко казано подозрително, ала никой не спореше със Светия престол.

— Епископ Арингароса ми се обади, за да ме помоли за услуга — нервно каза свещеникът. — Един от редовите членове на Opus Dei тази нощ бил в Париж…

Докато слушаше странната молба, сестра Биел все повече се объркваше.

— Съжалявам, но… този гост от Opus Dei не може да почака до сутринта, така ли?

— Боя се, че не може. Самолетът му излита много рано. Винаги бил мечтал да види „Свети Сулпиций“.

— Но катедралата е много по-интересна денем. Слънчевите лъчи през отвора в покрива, различните сенки на стрелката на слънчевия часовник… точно това прави „Свети Сулпиций“ уникална.

— Съгласен съм, сестро, и все пак ще го смятам за лична услуга, ако го пуснете през нощта. Той може да пристигне в… да речем, в един часа? След двайсет минути.

Сестра Биел се намръщи, но каза:

— Разбира се. Ще го посрещна с удоволствие.

Свещеникът й благодари и затвори.

Озадачена, сестра Биел за миг остана в топлото си легло и се опита да се отърси от паяжините на съня. Шестдесетгодишното й тяло не се будеше толкова бързо, колкото някога, макар че телефонният разговор определено я бе разсънил. Не беше почитателка на Opus Dei. Дори да пренебрегнеше странния ритуал на умъртвяването на плътта, възгледите на прелатурата за жените, меко казано, бяха средновековни. Биел със смайване бе научила, че жените в организацията са принудени да чистят мъжките жилищни помещения, докато мъжете са на служба, че спят на твърдия дъсчен под, докато мъжете имат сламени рогозки, и че търпят допълнително умъртвяване на плътта… всичко това, за да изкупят първородния грях. Изглежда, отхапаното от Ева парченце ябълка беше дълг, който жените бяха обречени да изплащат вечно. За съжаление, докато голямата част от католическата църква постепенно се движеше в правилната посока по отношение на женските права, Opus Dei заплашваше да обърне процеса. Въпреки това Биел трябваше да се подчини на заповедта.