Дан Браун - Изгубеният символ

„Колкото е по-голямо жертвоприношението, толкова по-голяма сила придава то“. Малах бе започнал с кръвта на дребни животни. С времето обаче жертвите му ставаха все по-кървави. „Тази нощ ще направя последната крачка“.

— Пазете се! — извика проповедникът и предупреди паството за настъпващия Апокалипсис. — Скоро ще започне последната битка за душите на хората!

„Наистина — помисли Малах. — И аз ще бъда нейният най-велик воин“.

Естествено, битката се водеше много отдавна. Онези, които усъвършенствали Изкуството в Древен Египет, се превърнали във великите адепти в историята, еволюирали над масите, за да станат истински последователи на Светлината. Вървели като богове по земята. Издигнали разкошни храмове, в които идвали новопосветени от всички краища на света, за да споделят мъдростта им. Създали раса на златни хора. За съвсем кратко човечеството сякаш щяло да се възвиси и да се отърси от земните си окови.

„Златната ера на Древните тайни“.

Ала бидейки от плът, човек бил податлив на греховете високомерие, омраза, нетърпение и алчност. С времето се появили хора, които покварили Изкуството, изопачили го и насочвали силата му за лична изгода. Започнали да използват тази изопачена версия, за да призовават тъмни сили. Възникнало ново изкуство — по-силно, непосредствено и с опияняващо въздействие.

„Такова е моето Изкуство.

Такова е моето Велико дело“.

Просветените адепти и техните езотерични братства били свидетели на надигащото се зло и видели, че човек не използва новооткритото си знание за доброто на своя вид. И затова скрили своята мъдрост, за да я предпазят от очите на недостойните. Така тя се изгубила за историята.

С това настъпил Първородният грях на човека.

И се възцарил дълъг мрак.

До ден-днешен знатните потомци на адептите продължаваха да се борят, слепешком търсеха Светлината, опитваха се да възвърнат изгубената сила от своето минало, да отблъскват мрака на разстояние. Те бяха свещеници в църквите, храмовете и светилищата на всички религии по света. Времето беше изличило спомените… беше ги откъснало от тяхното минало. Вече не познаваха Извора, от който някога е текла могъщата им мъдрост. Когато ги питаха за божествените тайни на предците им, новите пазители на вярата гръмогласно се отричаха от тях и ги заклеймяваха като ерес.

„Наистина ли са забравили?“, зачуди се Малах.

Ехото на древното изкуство все още отекваше по всяко кътче на света, от мистичните кабалисти в юдаизма до езотериците в ислямския суфизъм. Следи оставаха и в християнските тайнства, в техните богоизяждащи ритуали на светото причастие, в йерархията на светци, ангели и демони, в песнопенията и заклинанията, в астрологическите основи на църковния календар, в свещеническите одежди и обещанието за вечен живот. За да прогонят злите духове, свещениците и досега разклащаха кадилници с тамян, биеха свещени камбани и поръсваха със светена вода. Християните все още практикуваха свръхестествения екзорсизъм — древен ритуал на тяхната вяра, който изискваше способност не само за прогонване на демони, но и за тяхното призоваване.

„И все пак те не виждат своето минало“.

Мистичното минало на Църквата беше най-очевидно в нейния епицентър. Във Ватикана, в центъра на площад „Свети Петър“, се издигаше огромният египетски обелиск. Изсечен хиляда и триста години преди Иисус да поеме първия си дъх, там този божествен монолит нямаше никакво значение, нямаше никаква връзка с модерното християнство. И все пак се намираше там. В сърцето на Христовата църква. Каменен фар, крещящ да бъде чут. Спомен за онези неколцина мъдреци, които знаели откъде е започнало всичко. Родена от лоното на Древните тайни, тази Църква все още пазеше своите ритуали и символи.

„Един символ над всичко“.

Един изключителен християнски образ украсяваше нейните олтари, одежди, храмове и Свещено писание — принесено в жертва безценно човешко същество. Християнството повече от всяка друга вяра разбираше преобразяващата сила на жертвоприношението. В чест на жертвата, направена от Иисус, неговите последователи и досега правеха своите скромни жестове на саможертва… пост, въздържание, десятък.

„Всички тези жертви са безсилни, естествено. Без кръв… няма истинско жертвоприношение“.

Силите на мрака отдавна бяха прегърнали кръвната жертва и така бяха станали толкова могъщи, че силите на доброто сега се бореха да ги овладеят. Скоро Светлината напълно щеше да бъде погълната и последователите на мрака свободно щяха да властват над човешките умове.