Дан Браун - Изгубеният символ

Катрин се качи по стълбището и влезе. Робърт я погледна и видя, че вече е пресякла вестибюла и тича по коридора по посока на гласовете. В дъното се виждаше трапезарията. На масата с гръб към тях седеше жена в униформа на охранителка.

— Извинете? — извика й Катрин в движение. — Къде е Питър Соломон?

Лангдън се опитваше да не изостава, но в този момент неочаквано движение привлече вниманието му. През прозореца на дневната вляво зърна портала, който се затваряше.

„Странно“. После забеляза още нещо… нещо, което блясъкът на бурканите и заслепяващите фарове бяха скривали. Безразборно паркираните коли на отбивката изобщо не приличаха на полицейски патрулки и линейки.

„Мерцедес?… Хамър?… Тесла роудстър?“

В този момент разбра също, че гласовете, които се чуваха в къщата, не са нищо друго освен телевизор, който гърмеше откъм кухнята.

Още докато се завърташе бавно напред, Лангдън извика:

— Катрин, чакай!

И видя, че Катрин Соломон вече не тича.

Тя летеше.

Катрин Соломон разбираше, че пада… ала не можеше да проумее защо.

Тичаше по коридора към охранителката в трапезарията, когато изведнъж ходилата й се оплетоха в невидимо препятствие и цялото й тяло политна напред и се понесе във въздуха.

И вече се връщаше на земята… в този случай — на дъсчения под.

Строполи се по корем и сблъсъкът изкара въздуха от гърдите й. Една тежка виенска закачалка се залюля над нея и падна, като замалко не се стовари отгоре й. Докато се мъчеше да си поеме дъх, Катрин вдигна глава и озадачено установи, че охранителката на стола дори не е помръднала. Още по-странно беше това, че в основата на съборилата се закачалка като че ли имаше опъната през коридора жица.

„Защо някой ще…“

— Катрин! — викаше Лангдън и когато тя се претърколи на една страна и погледна към него, кръвта й се вледени. „Робърт! Зад теб!“ Опита се да изкрещи, но въздухът не й достигаше. Можеше само ужасено да наблюдава като на забавен кадър как той се втурва към нея, за да й помогне, без изобщо да забележи, че зад него агент Хартман залита през прага и се държи за гърлото. Между пръстите му се стичаше кръв, а от тях стърчеше дръжката на дълга отвертка, забита в шията му.

Агентът полетя към пода и зад него се появи убиецът му.

„Боже мой… не!“

Голият — ако не се броеше странната превръзка, която приличаше на набедреник, — грамаден мъж очевидно се беше крил във вестибюла. Мускулестото му тяло бе покрито от глава до пети с чудати татуировки. Входната врата се затваряше и той тичаше по коридора след Лангдън.

Агент Хартман се строполи на пода в мига, в който вратата се затръшна. Професорът се сепна и се обърна, но татуираният вече се хвърляше към него и забиваше някакво устройство в гърба му. Проблесна светлина, разнесе се остро електрическо пращене и Катрин видя как Робърт се парализира. Очите му замръзнаха облещени, той се олюля напред, свлече се като чувал и тежко падна върху кожената си чанта. Пирамидата се изтърколи на дюшемето.

Без изобщо да хвърли поглед към жертвата си, татуираният прекрачи тялото на Лангдън и се насочи право към Катрин. Тя вече пълзеше заднишком към трапезарията. Блъсна се в стола на охранителката и тя се наклони и се стовари до нея. Безжизненото й лице изразяваше ужас. Устата й беше запушена с парцал.

Грамадният мъж стигна до Катрин, преди тя да има време да реагира, и я хвана за раменете с невероятна сила. Без грим лицето му представляваше страховита гледка. Мускулите му леко се напрегнаха и Катрин усети, че я преобръща по корем като парцалена кукла. В гърба й се заби тежко коляно и за миг й се стори, че ще я прекърши на две. Той сграбчи ръцете й и ги изви отзад.

С обърната настрани глава и притисната към килима буза, тя видя Робърт — тялото му продължаваше конвулсивно да се разтърсва. Агент Хартман лежеше неподвижно до прага.

Студен метал стегна китките й и Катрин разбра, че я връзват с тел. Ужасена, тя се опита да се отскубне, но движението само прати разкъсваща болка в ръцете й.

— Ако се движиш, телта ще се вреже в плътта ти — предупреди я мъжът и след като приключи с китките й, с вледеняваща вещина се зае с глезените й.

Тя се опита да го ритне и той заби мощния си юмрук в дясното й бедро и обездвижи крака й. След секунди глезените й бяха завързани.

— Робърт! — най-после успя да извика Катрин.

Лангдън лежеше вцепенен върху кожената си чанта и стенеше. Каменната пирамида беше паднала до главата му. Катрин разбра, че пирамидата е последната й надежда.