Дан Браун - Изгубеният символ

Преди да успее да осмисли случващото се, гигантът го хвана за ушите, повдигна главата му от пода и с невероятна сила я блъсна в дъските.

Всичко потъна в мрак.

Малах стоеше в коридора и оглеждаше кървавата сцена. Домът му приличаше на бойно поле.

Робърт Лангдън лежеше в безсъзнание в краката му.

Катрин Соломон беше вързана и със запушена уста на пода в трапезарията.

Трупът на охранителката бе проснат наблизо, след като се бе свлякъл от стола, върху който го беше нагласил. За да спаси собствения си живот, тази жена бе изпълнила каквото й бе заповядал: с опрян в гърлото нож, тя отговори на неговия джиесем и повтори лъжата, която подмами Лангдън и Катрин да дотичат тук. „Тя нямаше партньорка и Питър Соломон определено не е добре“. Веднага щом охранителката изпълни задачата си, Малах безшумно я удуши.

За да допълни илюзията, че не си е вкъщи, той позвъни на Белами с хендсфрито в една от колите си. „В момента пътувам — каза на архитекта и който друг го слушаше. — Питър е в багажника“. Всъщност се движеше само от гаража до предния двор, където беше паркирал безразборно няколко от многобройните си автомобили с включени фарове и работещи двигатели.

Измамата сработи идеално.

Почти.

Единственият проблем беше окървавеният труп с щръкналата от шията му отвертка. Малах го претърси и не можа да не се ухили, когато откри свръхмодерна радиостанция и джиесем с емблемата на ЦРУ. „Явно даже те са наясно с моята сила“. Извади батериите и разби двете устройства с тежък бронзов стопер за врата.

Знаеше, че трябва да действа бързо, особено щом в играта участваше ЦРУ. Върна се при Лангдън. Професорът лежеше в несвяст и щеше да остане в това състояние още известно време. Погледът му боязливо се насочи към каменната пирамида на пода до отворената чанта на Лангдън. Дъхът му секна и сърцето му се разтуптя.

„Чаках години…“

Ръцете му леко трепереха. Докато бавно прокарваше пръсти по надписа, съдържащото се в текста обещание го изпълни със страхопочитание. Преди да изпадне в транс обаче, Малах върна пирамидата в чантата при пирамидиона и дръпна ципа.

„Скоро ще сглобя пирамидата… на много по-сигурно място“.

Преметна кожената чанта на едното си рамо и се опита да нагласи Лангдън на другото, но загорялото тяло на професора тежеше доста повече, отколкото очакваше. В крайна сметка се задоволи да го хване под мишниците и да го повлече по пода. „Там, където ще се озове, няма да му хареса“, помисли си.

Телевизорът в кухнята гърмеше. Това беше част от измамата и още не го бе изключил. В момента телевизионен проповедник четеше „Отче наш“ заедно с паството си. Малах се зачуди дали някой от хипнотизираните му зрители има представа откъде всъщност произлиза тази молитва.

— … както на небето, тъй и на земята… — напевно произнасяха богомолците.

„Да — помисли си той. — Както горе, тъй и долу“.

— … и не въведи нас в изкушение…

„Помогни ни да овладеем слабостта на нашата плът“.

— … избави ни от лукавия… — молеха се те.

Малах се усмихна. „Виж, това може да се окаже трудно. Мракът расте“. Въпреки това трябваше да им отдаде дължимото. Поне се опитваха. Хората, които разговаряха с невидими сили и молеха за помощ, бяха изчезващ вид в този модерен свят.

Докато влачеше Лангдън в дневната, паството завърши с „Амин!“

„Амон — поправи ги той. — Египет е люлката на вашата религия“. Бог Амон беше прототип на Зевс… Юпитер… и всяко модерно лице на Бога. До ден-днешен всички религии на земята използваха варианти на неговото име: Амин! Ом!

Телевизионният проповедник цитираше стихове от Библията, в които се описваше йерархия на ангели, демони и духове, управляващи небето и ада.

— Защитете душата си от зли сили! — предупреждаваше той. — Извисете сърцата си в молитва! Бог и неговите ангели ще ви чуят!

„Има право. Но ще ги чуят и демоните“.

Малах отдавна беше научил, че правилното практикуване на Изкуството може да отвори портал към царството на духовете. Подобно на самото човечество, съществуващите там невидими сили имаха много форми, добри и зли. Онези на Светлината лекуваха, закриляха и се стремяха да въведат ред във вселената. Онези на Мрака действаха в обратната посока — носеха разруха и хаос.

Ако призовеше невидимите сили правилно, човек можеше да ги убеди да изпълняват желанията му на земята… и това сякаш му даваше свръхестествени способности. В замяна тези сили искаха приношения. Онези на Светлината — молитви и възхвали… онези на Мрака — проливане на кръв.