Дан Браун - Изгубеният символ

— Разчетохме надписа на пирамидата! — каза тя на мъжа. — Ще ти кажа всичко!

— Естествено, че ще ми кажеш. — Татуираният издърпа парцала от устата на мъртвата охранителка и здраво го натъпка в нейната.

Имаше вкус на смърт.

Робърт Лангдън не усещаше тялото си. Лежеше вцепенен и неподвижен, опрял буза в дъсчения под. Беше чувал достатъчно за електрошоковите устройства, за да знае, че обезвреждат жертвата, като временно претоварват нервната й система. Ефектът им, наречен електромускулно блокиране, спокойно можеше да се сравни с удар на мълния. Въпреки че умът му запазваше фокуса си, мускулите му отказваха да изпълняват командите, които им пращаше.

„Стани!“

Проснат по очи, парализиран, Лангдън едва успяваше да си поеме дъх. Още не беше видял нападателя си, но виждаше агент Хартман, който лежеше в уголемяваща се локва кръв. Бе чул Катрин да се съпротивлява и да спори, ала преди малко гласът й заглъхна, сякаш бяха натъпкали нещо в устата й.

„Стани, Робърт! Трябва да й помогнеш!“

Краката му започнаха да изтръпват — огнено и мъчително възстановяване на сетивата, — но все още не му се подчиняваха. „Раздвижи се!“ Ръцете му помръдваха, мускулите на лицето и шията му също. С огромно усилие той успя да завърти глава към трапезарията, като болезнено провлачи бузата си по дъските.

Пред погледа му обаче се появи преграда — каменната пирамида, която се бе изтърколила от чантата и сега лежеше на пода. Основата й беше само на сантиметри от лицето му.

Отначало не разбра какво вижда. Каменният квадрат пред него очевидно бе основата на пирамидата, и все пак му се струваше някак различен. Съвсем различен. Пак беше квадрат, пак от камък… ала вече не бе плосък и гладък. Покриваха го изсечени знаци. „Как е възможно? — Той се вторачи в него, чудеше се дали не халюцинира. — Десетки пъти разглеждах основата на тази пирамида… и нямаше никакви знаци!“

И тогава разбра защо.

Дихателният му рефлекс се задейства и Лангдън ахна, осъзнал, че Масонската пирамида крие още тайни. „Присъствах на поредното преображение“.

В миг проумя смисъла на последната молба на Галауей. „Кажете на Питър следното: Масонската пирамида винаги е крила тайната си… искрено“. Тогава думите му се бяха сторили странни, но сега знаеше, че деканът е пратил на Питър шифровано послание. По ирония на съдбата същият този шифър представляваше сюжетен обрат в един посредствен трилър, който беше чел преди години.

Шифърът се криеше в английската дума за искрен, „sincere“.

Още от времето на Микеланджело скулпторите криели дефектите в творбите си, като запълвали пукнатините с течен восък и го покривали с каменен прах. Този метод се смятал за измама и затова всяка скулптура „без восък“, или на италиански „sine cera“, се разглеждала като „искрено“ произведение на изкуството.

Знаците върху основата на пирамидата бяха скрити със същия метод. Когато Катрин бе изпълнила инструкциите на пирамидиона и бе „сварила“ пирамидата, восъкът се беше разтопил и бе разкрил основата. Докато прокарваше длани по камъка в Катидръл Колидж, Галауей очевидно бе напипал новоразкритите знаци.

И сега, макар и само за миг, Лангдън забрави цялата опасност, пред която бяха изправени с Катрин. Взираше се в невероятната комбинация символи върху основата на пирамидата. Нямаше представа какво означават… нито какво в крайна сметка ще им съобщят, но знаеше едно. „Масонската пирамида крие още тайни. Площад Франклин 8 не е последният отговор“.

Не знаеше дали е поради прилива на адреналин от откритието, или просто от още няколкото секунди, през които беше останал да лежи, но изведнъж усети, че възвръща контрола над тялото си.

С мъка замахна настрани и избута кожената чанта от полезрението си.

За свой ужас установи, че Катрин е вързана и дълбоко в устата й е напъхан парцал. Напрегна мускули и се опита да се изправи на колене, ала след миг се вцепени от смайване. Вратата на трапезарията почти се изпълни от вледеняваща гледка — човешка фигура, каквато не бе виждал никога.

„Какво е това, за бога?…“

Претърколи се и като риташе с крака, се опита да се оттласне назад, но грамадният татуиран мъж го сграбчи, обърна го по гръб и го възседна. Опря колене в бицепсите му и болезнено го прикова към пода. На гърдите му имаше двуглав феникс. Шията, лицето и бръснатата му глава бяха покрити с изумително множество от необикновено сложни символи — магически знаци, знаеше Лангдън, които се използваха в ритуалите на тъмната магия.