Дан Браун - Метеоритът

— Вижте, Гейбриъл, реших да споделя тази злощастна информация с вас поради три причини. Първо, за да ви покажа, че Зак Херни е почтен човек и поставя благоденствието на страната пред своите лични интереси. Второ, за да сте наясно, че вашият кандидат не е толкова солиден, колкото може би си мислите. И трето, за да ви убедя да приемете предложението, което ще ви направя.

— А именно?

— Ще ви предложа възможност да постъпите както трябва. Като патриот. Независимо дали го знаете, но вие сте в състояние да спестите на Вашингтон всевъзможни неприятни скандали. Ако се съгласите да направите това, за което ще ви помоля, навярно дори ще си спечелите място в екипа на президента.

„Място в екипа на президента ли?“ Гейбриъл не вярваше на ушите си.

— Госпожице Тенч, каквото и да сте намислили, не обичам да ме изнудват, принуждават или уговарят. Участвам в кампанията на сенатора, защото вярвам в неговата политика. А ако това тук е симптоматично за начина, по който Зак Херни упражнява политическото си влияние, нямам желание да се свързвам с него! Ако имате нещо срещу сенатор Секстън, съветвам ви да го дадете на пресата. Честно казано, смятам всичко това за измама.

Тенч въздъхна.

— Незаконното финансиране на вашия кандидат е факт, Гейбриъл. Съжалявам. Знам, че му вярвате. — Тя сниши глас. — Вижте, ето как стоят нещата. Ако се наложи, с президента ще разгласим проблема с финансирането, но ще стане адски грозна история. В този скандал са замесени няколко големи американски корпорации, които са нарушили закона. Много невинни хора ще платят цената. — Главната съветничка силно дръпна от цигарата си и издиша дима. — С президента се надяваме… да открием друг начин да дискредитираме морала на сенатора. По-сдържан начин… в който не са замесени невинни страни. — Тенч остави цигарата си и събра длани. — Просто казано, искаме публично да признаете, че сте имали любовна връзка със сенатора.

Гейбриъл се напрегна. Тенч говореше напълно уверено в себе си.

„Невъзможно — знаеше Гейбриъл. Нямаше доказателства. Бяха правили секс само веднъж, зад заключените врати на сенаторския кабинет на Секстън. — Тенч няма никакви улики. Само опипва почвата“. Гейбриъл си наложи да запази спокойния си глас.

— Много си въобразявате, госпожице Тенч.

— Какво точно? Че сте имали любовна връзка ли? Или че ще изоставите своя кандидат?

— И двете.

Главната съветничка грубо се усмихна и се изправи.

— Е, хайде веднага да отметнем един от тези факти, какво ще кажете? — Тя отиде при стенния сейф и се върна с червен плик, носещ печата на Белия дом. Отвори го и изсипа съдържанието му пред Гейбриъл. Когато десетките цветни снимки се пръснаха по бюрото, Гейбриъл видя как цялата й кариера се срутва.

Вятърът, който ревеше над ледника, по нищо не приличаше на океанските ветрове, с които беше свикнал Толанд. Океанският вятър бе резултат от приливите, отливите и атмосферните фронтове. Тук обаче вихърът се подчиняваше на един прост физически закон — тежък студен въздух, спускащ се като цунами по наклона на глетчера. Океанологът никога не беше преживявал такова нещо. Ако се движеше с двадесет възела, полярният вятър щеше да е мечтата на всеки моряк, но при сегашната му скорост осемдесет възела той бързо можеше да се превърне в кошмар дори на твърда земя. Толанд установи, че ако спре и се наведе назад, ураганът лесно може да го повдигне.

Бушуващата въздушна река го измъчваше още повече поради слабия наклон на самия леден шелф. Ледът плавно се спускаше към океана на три километра от базата. Въпреки острите шипове на котките, Толанд изпитваше неприятното чувство, че при всяка погрешна стъпка вихърът може да го подхване и да го понесе по безкрайния леден склон. Двуминутният курс на Нора Мангър по ледникова безопасност сега му се струваше опасно недостатъчен.

„Брадва за лед тип «Пираня» — бе казала Нора, закачвайки лек Т-образен инструмент на коланите им. — Стандартен връх, бананов връх, полутръбен връх, чук и тесла. Ако някой се подхлъзне или вятърът го понесе, трябва само да хване брадвата с една ръка за главата и с другата за дръжката, да забие банановия връх в леда и да се просне отгоре му, като забие котките си в глетчера“.

С тези окуражителни думи им беше опасала осигурителните ремъци, всички си бяха сложили очила и бяха излезли в следобедния мрак. Сега четиримата се спускаха по ледника в колона по един на разстояние десет метра един от друг. Нора водеше, следвана от Корки, Рейчъл и накрая Толанд.