Дан Браун - Метеоритът

Мангър й даде различни инструменти — брадва за лед, халки и карабинки, които закачи на колана й.

— Всичко това ли? — заразглежда снаряжението си Рейчъл. — За да отидем на двеста метра оттук?

Нора присви очи.

— Искате ли да дойдете, или не?

Толанд окуражително кимна на Рейчъл.

— Нора просто е предпазлива.

Корки се включи в резервоара с гел и наду костюма си.

— Чувствам се като надянал гигантски кондом — весело подметна той.

Нора изпъшка възмутено.

— Не се прави, че ги разбираш тия работи, девственико.

Толанд седна до Рейчъл и й се усмихна. Тя тъкмо обуваше тежките обувки и си слагаше котките.

— Сигурна ли си, че искаш да дойдеш? — Загрижеността в погледа му я изпълни с признателност. Рейчъл се надяваше, че увереното й кимване скрива растящите й опасения. „Двеста метра… изобщо не е далече“.

— А ти мислиш, че можеш да намериш приключения само в открито море.

Толанд се подсмихна и се зае да поставя собствените си котки.

— Течната вода ми харесва много повече от замръзналата.

— И аз никога не съм си падала по нея — съгласи се Рейчъл. — Веднъж като малка пропаднах през леда. Оттогава водата ме изнервя.

Толанд я погледни съчувствено.

— Съжалявам. Когато тази история свърши, трябва да ми дойдеш на гости на „Гоя“. Ще променя мнението ти за водата. Обещавам.

Поканата я изненада. „Гоя“ бе научноизследователският кораб на Толанд — известен и с ролята си в „Удивителните морета“, и с репутацията си на един от най-странните наглед океански плавателни съдове. Макар че качването на кораба щеше да е смущаващо за нея, трудно можеше да откаже на чаровния океанолог.

— В момента е закотвен на двайсет километра от Ню Джърси — прибави Толанд, докато се мъчеше да закопчае котките си.

— Странно място.

— Ни най-малко. Атлантическото крайбрежие е невероятно. Готвехме се да снимаме нова серия, но ненадейно ни прекъсна президентът.

Рейчъл се засмя.

— За какво щеше да е серията?

— За горещите течения.

Тя се намръщи.

— Защо ли изобщо попитах?

Толанд най-после се пребори с котките и вдигна глава.

— Сериозно, ще снимам там около две седмици. Вашингтон не е чак толкова далеч от крайбрежието на Ню Джърси. Ела ми на гости, когато се прибереш. Няма защо цял живот да се боиш от водата. Моите хора ще те посрещнат с червен килим.

Прекъсна ги силният глас на Нора Мангър.

— Ще излизаме ли, или да ви поръчам свещи и шампанско?

Гейбриъл Аш нямаше представа какво да мисли за документите върху бюрото на Марджъри Тенч. Сред тях имаше ксерокси на писма, факсове, транскрипции на телефонни разговори и всички, изглежда, потвърждаваха твърдението, че сенатор Секстън тайно поддържа връзка с частни космически компании.

Главната съветничка побутна две зърнести черно-бели снимки към нея.

— Предполагам, че това е новост за вас.

Гейбриъл ги погледна. Първата любителска фотография представяше сенатор Секстън, излизащ от такси в подземен гараж. „Секстън никога не взима такси!“ Тя насочи вниманието си към втората снимка, на която сенаторът се качваше в бял пикап. Зад волана седеше възрастен мъж.

— Кой е този човек? — попита Гейбриъл. Мислеше си, че снимките може да са фалшифицирани.

— Голяма клечка от ФКГ.

Младата жена свъси вежди.

— От Фондация „Космически граници“ ли?

ФКГ беше нещо като „профсъюз“ на частни космически компании и представляваше авиокосмически предприемачи и инвеститори — всяка частна организация, която проявяваше интерес към космоса. Те обикновено бяха критични към НАСА и твърдяха, че американската космическа програма прилагала нечестни бизнес методи, за да попречи на частните компании да пращат космически експедиции.

— ФКГ представлява над сто големи корпорации и невероятно богати предприятия, които с нетърпение чакат ратифицирането на Законопроекта за поощряване на комерсиализацията на космоса — поясни Тенч.

Гейбриъл се замисли. Поради очевидни причини ФКГ твърдо поддържаше предизборната кампания на Секстън, макар че сенаторът внимаваше да не влиза в прекалено тесен контакт с тях заради противоречивата им лобистка тактика. Неотдавна фондацията бе публикувала експлозивен материал, в който се твърдеше, че НАСА всъщност е „незаконен монопол“, чиято способност да действа на загуба и въпреки това да остане в бизнеса представлява нечестна конкуренция на частните фирми. Според ФКГ винаги, когато АТ&Т имали нужда от изстрелване на нов телекомуникационен сателит, няколко частни космически компании предлагали да свършат работата за разумната сума петдесет милиона долара. За съжаление, НАСА винаги се намесвала и предлагала да го направи само за двадесет и пет милиона, въпреки че това струвало на Управлението пет пъти повече! „Като действа на загуба, НАСА запазва контрола си върху космоса — заявяваха адвокатите на ФКГ. — И данъкоплатците плащат сметката“.