Дан Браун - Метеоритът

— Опасявам се, че ако го изберат, вашият кандидат няма да е толкова благоразумен.

— Пак повтарям: предполагам, че сенаторът внимателно ще претегли всички въпроси, ако някога се наложи да гласува законопроекта.

Тенч не изглеждаше особено убедена.

— Знаете ли колко харчи за реклама сенатор Секстън?

Въпросът прозвуча на Гейбриъл абсолютно нелогично.

— Това е обществено достояние.

— Повече от три милиона месечно.

Гейбриъл сви рамене.

— Щом така казвате. — Това беше приблизително вярно.

— Това са много пари.

— Той има много пари.

— Да, постарал се е. Или по-скоро, оженил се е, за когото трябва. — Тенч замълча за миг, за да издуха дима. — Жалко за жена му. Смъртта й му нанесе тежък удар. — Последва трагична въздишка, очевидно престорена. — Смъртта й не беше чак толкова отдавна, нали?

— Да минем на въпроса, иначе си тръгвам.

Тенч мъчително се закашля, извади няколко хванати с телбод листа от кафявия плик и й ги подаде.

— Финансовата документация на Секстън.

Гейбриъл удивено разгледа документите. Те обхващаха няколко години. Въпреки че не бе запозната е финансите на сенатора, младата жена усети, че данните са автентични — банкови сметки, кредитни сметки, заеми, акции, недвижими имоти, дългове, печалби от продажба на капитални инвестиции и загуби.

— Това са лични сведения. Откъде ги имате?

— Източникът ми не ви интересува. Но ако отделите време да проучите тези данни, ще се уверите, че сенатор Секстън няма толкова пари, колкото харчи в момента. След смъртта на Катрин той прахоса голямата част от наследството й за неизгодни инвестиции, лични удоволствия и осигуряване на сигурна според него победа в първичните избори. От половин година вашият кандидат е разорен.

Гейбриъл си помисли, че Тенч блъфира. Ако беше разорен, Секстън нямаше да се държи така — и всяка седмица да купува рекламно време във все по-големи блокове.

— Вашият кандидат харчи четири пъти повече от президента — продължи главната съветничка. — А не разполага с лични средства.

— Получаваме много дарения.

— Да, някои от тях са законни.

Гейбриъл рязко вдигна глава.

— Моля?

Тенч се наведе напред и Гейбриъл усети никотиновия й дъх.

— Ще ви задам един въпрос, Гейбриъл Аш, и ви съветвам внимателно да помислите, преди да ми отговорите. От това може би зависи дали ще прекарате следващите няколко години в затвора. Известно ли ви е, че сенатор Секстън получава огромни незаконни предизборни подкупи от авиокосмически компании, които могат да спечелят милиарди от приватизацията на НАСА?

Гейбриъл я зяпна.

— Това е абсурдно твърдение!

— Искате да кажете, че не знаете за това, така ли?

— Струва ми се, че щях да знам, ако сенаторът получаваше подкупи в такива размери.

Тенч се усмихна студено.

— Гейбриъл, наясно съм, че сенатор Секстън споделя много от себе си с вас, но ви уверявам, че не знаете много неща за него.

Гейбриъл се изправи.

— Срещата приключи.

— Напротив — заяви Тенч, извади останалото съдържание на папката и го пръсна върху бюрото. — Срещата едва започва.

Докато нахлузваше костюма на НАСА, Рейчъл Секстън се чувстваше като космонавтка. Черният цял гащеризон приличаше на надуваем водолазен неопрен. В двупластовата му дунапренова материя имаше кухи канали, в които се напомпваше плътен гел, за да регулира телесната температура и в гореща, и в студена среда.

Докато поставяше плътно прилепващата качулка на главата си, погледът й попадна върху директора на НАСА. Той стоеше като безмълвен страж на вратата, очевидно недоволен, че се налага да проведат този опит.

Докато помагаше на всички да се облекат, Нора Мангър ругаеше под нос.

— Тоя е за дундьовци като теб — каза тя, като подхвърли костюма на Корки.

Толанд вече почти се беше приготвил.

Когато Рейчъл закопча ципа си, Нора я свърза с тръба, излизаща от сребрист контейнер, наподобяващ големи кислородни бутилки.

— Дълбоко си поемете дъх — каза глациоложката и развъртя клапата. Рейчъл чу съскане и усети нахлуването на гела в костюма. Дунапренът се наду и костюмът я притисна отвсякъде. Все едно бе потопила във вода облечената си в латексова ръкавица ръка. Когато качулката се наду и затисна ушите й, тя започна да чува приглушено.

„Като в пашкул съм“.

— Най-хубавото на тези костюми е подплатата — отбеляза Нора. — Можеш да паднеш по задник и нищо няма да усетиш.

Рейчъл й вярваше. Чувстваше се като в дюшек.