Дан Браун - Метеоритът

Екстром се намръщи.

— Изобщо има ли такава възможност?

— Категорично не — уверено заяви Нора. — Напълно невъзможно. Щях да попадна на разклонения соленоводен лед при сондирането.

— Точките на сондиране се избират случайно, нали? — попита Рейчъл. — Има ли вероятност да сте ги пропуснали?

— Сондирах точно над метеорита и после на по няколко метра от всички страни. Това е максимално близо.

— Само питам.

— Въпросът е спорен — продължи глациоложката. — Соленоводните мрежи се срещат само при сезонен лед — лед, който всеки сезон се топи и отново се образува. Леденият шелф на Милн е бърз лед — лед, който се образува в планината и се запазва, докато не се отцепи в морето. Колкото и да е удобно обяснението със замръзналия планктон, мога да ви гарантирам, че в този ледник няма замръзнали соленоводни мрежи.

Групата отново потъна в мълчание. Въпреки решителното отхвърляне на теорията за замръзналия планктон, въз основа на системния анализ на данните Рейчъл отказваше да приеме това заключение. Тя подсъзнателно разбираше, че наличието на замръзнал планктон в ледника под тях е най-простото решение на загадката. „Законът за икономичността — помисли си младата жена. Нейните инструктори в НРС го бяха набили в ума й. — Когато съществуват много обяснения, обикновено е вярно най-простото“.

Нора Мангър явно имаше много за губене, ако данните от анализите й бяха грешни. Рейчъл се зачуди дали глациоложката е видяла планктона, разбрала е, че твърдението й за плътността на ледника е грешно, и сега просто се опитва да скрие следите си.

— Знам само, че преди малко разказах на всички служители на Белия дом, че този метеорит е бил открит в непокътната ледникова матрица, в която е останал от хиляда седемстотин и шестнайсета година след отчупването си от известен метеорит, носещ името на Юнгерсол — заяви Рейчъл. — Сега този факт, изглежда, е поставен под съмнение.

Директорът на НАСА мълчеше, свъсил вежди.

Толанд се прокашля.

— Трябва да се съглася с Рейчъл. В басейна има солена вода и планктон. Каквото и да е обяснението, тази шахта явно не е затворена среда. Не можем да твърдим такова нещо.

Корки неловко се размърда.

— Хм, приятели, не искам да говоря от гледната точка на астрофизиката, обаче, когато в моята област допускаме грешки, обикновено бъркаме с милиарди години. Наистина ли е чак толкова важно, че има малко планктон и солена вода? Искам да кажа, целостта на леда около метеорита по никакъв начин не накърнява самия метеорит, нали така? Пак имаме фосили. Никой не оспорва тяхната автентичност. Кой го интересува дали сме сбъркали със сондирането? Хората се вълнуват само от доказателството за живот на друга планета.

— Съжалявам, доктор Марлинсън, но като човек, който си изкарва прехраната с анализ на данни, не мога да се съглася с вас — възрази Рейчъл. — И най-малката грешка в данните, които тази вечер ще представи НАСА, потенциално може да хвърли съмнение върху достоверността на цялото откритие. Включително автентичността на фосилите.

Корки зяпна.

— Какви ги говорите? Тия фосили са абсолютно безспорни!

— Знам. И вие го знаете. Но ако обществеността заподозре, че НАСА умишлено представя съмнителни данни, повярвайте ми, хората моментално ще започнат да се чудят още за какво лъже Управлението.

Нора пристъпи напред. Очите й хвърляха мълнии.

— Моите данни не са съмнителни. — Тя се обърна към директора. — Мога категорично да ви докажа, че в този леден шелф няма соленоводни мрежи!

Екстром дълго я гледа.

— Как?

Тя очерта плана си. Когато свърши, Рейчъл трябваше да признае, че идеята звучи логично. Управителят не изглеждаше толкова сигурен.

— И резултатът ще е категоричен, така ли?

— Стопроцентово потвърждение — увери го глациоложката. — Ако около тази метеоритна шахта има дори само един грам замръзнала солена вода, ще я видите. Дори само няколко капчици ще заблестят на апаратурата ми като Таймс Скуеър.

Екстром свъси гъстите си вежди.

— Нямаме много време. Пресконференцията започва след два часа.

— Ще се върна след двайсет минути.

— На какво разстояние казахте, че трябва да се отдалечите?

— Не много далеч. Двеста метра би трябвало да са достатъчни.

Управителят кимна.

— Сигурна ли сте, че няма опасност?

— Ще взема противовятърни свещи — отвърна Нора. — И Майк ще дойде с мен.

Толанд сепнато вдигна глава.

— Аз ли?

— Естествено, че ти. По дяволите, Майк! Ще трябва да се вържем един за друг. Ако вятърът се усили, ще имам нужда от две яки ръце.