Дан Браун - Метеоритът

Корки кимна.

— Звучи логично.

— Логично ли? — възкликна Нора. — Знаете ли, за национален медалист по физика и световно известен океанолог вие двамата сте доста тъпи. Случайно да ви е дошло наум, че даже да има пукнатина — каквато не съществува, уверявам ви, — физически не е възможно в тази шахта да нахлуе морска вода? — И тя изгледа с презрение двамата учени.

— Но, Нора… — започна астрофизикът.

— Господа! Ние се намираме над морското равнище. — Нора тропна с крак по леда. — Ало? Този леден пласт се издига на трийсет метра над морето. Може би си спомняте голямата скала в края на шелфа? Ние сме по-високо от океана. Ако в шахтата имаше цепнатина, водата щеше да изтича, а не да се влива. Това се нарича земно притегляне.

Толанд и Корки се спогледаха.

— Мамка му! Изобщо не се сетих — призна астрофизикът.

Нора посочи пълната с вода шахта.

— Може би също така не сте забелязали, че водното равнище не се променя?

Толанд се чувстваше като идиот. Нора бе абсолютно права. Ако имаше пукнатина, водата щеше да изтича, а не да се влива. Той дълго мълча — чудеше се какво да направи.

— Добре — въздъхна океанологът накрая. — Теорията за пукнатината очевидно не се потвърждава. Но ние видяхме биолуминесценцията във водата. Единственото заключение е, че това все пак не е затворена среда. Разбирам, че твоите датировки до голяма степен се основават на предположението, че ледникът е солиден, но…

— Предположение ли? — Нора очевидно започваше да се ядосва. — Не забравяй, че това не са какви да е датировки, Майк. Хората от НАСА са направили същите открития. Всички потвърдихме, че ледникът е солиден. Без пукнатини.

Толанд погледна към тълпата около пресцентъра.

— Каквото и да става, мисля, че трябва да съобщим на директора и…

— Глупости! — изсъска Нора. — Казвам ти, тази ледникова матрица е непокътната. Няма да позволя данните ми да се оспорват с близане на сол и някакви абсурдни бълнувания. — Тя се втурна към близкия складов участък и започна да събира разни инструменти. — Ще взема истинска проба от водата и ще ти докажа, че няма никакъв соленоводен планктон — жив или мъртъв!

Пред погледите на Рейчъл и мъжете Нора взе проба от ледения басейн и капна няколко капки върху устройство, напомнящо на миниатюрен телескоп. После погледна през окуляра и насочи уреда към светлината от другия край на купола. След секунди изруга:

— По дяволите! — Разклати уреда и погледна пак. — Нещо е станало с рефрактометъра!

— Солена вода, а? — злорадо се обади Корки.

Нора се намръщи.

— Отчасти. Регистрира трипроцентов солен разтвор. Абсолютно невъзможно. Този ледник е само от сняг. Сладка вода. Не би трябвало да има сол. — Тя занесе пробата при един микроскоп, проучи я и изпъшка.

— Планктон ли? — попита Толанд.

— Един от планктоните, който ние глациолозите често срещаме под ледени шелфове. — Тя го погледна. — Мъртви са. Явно не могат да живеят дълго в трипроцентова соленоводна среда.

Рейчъл се зачуди какво означава този парадокс за откритието. Дилемата изглеждаше незначителна в сравнение с цялостния мащаб на метеорита и все пак, като специалист по разузнавателен анализ, тя знаеше, че цели теории са рухвали и заради по-незабележими препъни-камъни.

— Какво става тук? — разнесе се гърлен глас.

Всички се сепнаха.

От сумрака изплува мечата фигура на директора на НАСА.

— Дребен проблем с водата в шахтата — поясни Толанд. — Опитваме се да го разрешим.

— Данните на Нора са грешни — почти радостно заяви Корки.

Директорът свъси вежди.

— Какво им е на данните?

Океанологът колебливо въздъхна.

— В метеоритната шахта има трипроцентов солен разтвор, което противоречи на заключението, че е бил обгърнат в непокътнат сладководен ледник. — Той замълча за миг. — Има и планктон.

Екстром се навъси още повече.

— Това не е възможно. В този ледник няма пукнатини. ПОСП сканирането го доказва, беше затворен в плътна ледникова матрица.

Рейчъл знаеше, че Екстром има право. Според данните за плътността на глетчера леденият пласт бе абсолютно плътен. Много метри лед от всички страни на метеорита. Без пукнатини. И все пак, когато си представи как е било направено сканирането, й хрумна странна мисъл…

— Освен това — продължаваше директорът — сондиранията на доктор Мангър потвърдиха плътността на ледника.

— Точно така! — заяви Нора и хвърли рефрактометъра на едно бюро. — Двойно потвърждение. В леда няма разломи. Което не може да обясни присъствието на солта и планктона.