— Тази снимка показва, че вашият кандидат провежда тайни срещи с организация, представляваща частните космически предприятия — каза Тенч и посочи още няколко документа на бюрото. — Имаме и вътрешни докладни записки на ФКГ, в които се настоява за събиране на огромни суми от компании членки на фондацията и за превеждането им на сметки, контролирани от сенатор Секстън. Тези частни космически организации плащат, за да вкарат Секстън в Белия дом. Мога само да предположа, че той се е съгласил да приеме законопроекта за комерсиализацията и да приватизира НАСА, ако го изберат.
Гейбриъл не изглеждаше съвсем убедена.
— Нима очаквате да повярвам, че президентът разполага с доказателства за напълно незаконно финансиране на предизборната кампания на основния си опонент и въпреки това, кой знае защо, ги пази в тайна?
— А вие до какво заключение стигнахте?
Гейбриъл я изгледа гневно.
— Честно казано, като имам предвид, че сте известна с политическите си манипулации, по-логично ми се струва някак си да ме работите с фалшиви документи и снимки, направени на компютър от някой предприемчив служител в Белия дом.
— Възможно е, признавам. Обаче не е вярно.
— Нима? Тогава откъде сте получили всички тия вътрешни документи? За кражбата на тези доказателства от толкова много компании определено са нужни много повече средства, отколкото позволява бюджетът на Белия дом.
— Имате право. Тази информация се получи като доброволно дарение.
Гейбриъл се обърка.
— О, да, имаме огромни количества информация — продължи Тенч. — Президентът има много влиятелни политически съюзници, които искат той да запази поста си. Не забравяйте, че вашият кандидат предлага всевъзможни съкращения — много от които в самия Вашингтон. Сенатор Секстън не се смущава да посочва раздутия бюджет на ФБР като пример за безразборно харчене. Изстреля и няколко залпа срещу данъчната служба. Може някой от Бюрото и службата да се е ядосал.
Гейбриъл разбра намека й. Служителите във ФБР и данъчната служба бяха в състояние да съберат такава информация. И дори можеха да я пратят в Белия дом като доброволна услуга, за да помогнат за преизбирането на президента. Но Гейбриъл не можеше да повярва, че сенатор Секстън е прибягнал до незаконно финансиране на предизборната си кампания.
— Ако тези данни са точни, в което много се съмнявам, защо не сте ги разгласили? — възрази тя.
— А вие как мислите?
— Защото са събрани незаконно.
— Няма значение откъде ги имаме.
— Естествено, че има значение. Те нямат доказателствена стойност при разследване в Конгреса.
— Какво разследване? Просто ги подхвърляме на някой вестник и те ще ги публикуват като информация от „достоверен източник“, подкрепена със снимки и документи. Секстън ще бъде виновен до доказване на противното. Категоричната му позиция против НАСА ще бъде доказателство, че взима подкупи.
Гейбриъл знаеше, че това е вярно.
— Добре, тогава защо не сте подхвърлили тази информация? — продължи да настоява тя.
— Защото е отрицателна. Президентът обеща да не използва такива методи в предизборната си кампания и се опитва да спазва обещанието си, докато може.
„Да бе, как ли пък не!“
— Искате да кажете, че президентът единствено от почтеност отказва да публикува тези данни, защото хората могат да ги помислят за отрицателни, така ли?
— Те могат да имат отрицателно въздействие върху страната. Тези сведения засягат десетки частни компании, в много от които има честни хора. Това опозорява Сената и е зле за духа на народа. Нечестните политици вредят на всички политици. Американците трябва да вярват на ръководителите си. Това разследване щеше да е отвратително и най-вероятно щеше да прати един сенатор и множество известни президенти на авиокосмически компании в затвора.
Въпреки че логиката на Тенч изглеждаше непоклатима, Гейбриъл все още се съмняваше.
— Какво общо има всичко това с мен?
— Казано просто, госпожице Аш, ако ние разпространим тези документи, вашият кандидат ще бъде привлечен под наказателна отговорност за незаконно финансиране на предизборна кампания, ще изгуби мястото си в Сената и най-вероятно ще лежи в затвора. — Тенч замълча за миг. — Освен ако…
Гейбриъл зърна змийски проблясък в очите на главната съветничка.
— Освен, ако какво?
Тенч силно дръпна от цигарата си.
— Освен, ако не решите да ни помогнете да избегнем всичко това.
В стаята се възцари мрачно мълчание. Тенч дрезгаво се прокашля.
Читать дальше