Дан Браун - Метеоритът

— Искате признание, така ли?

— Нужна ни е клетвена декларация, но в сградата има нотариус, който може…

— Вие сте луда! — Гейбриъл продължи по коридора. Тенч не изоставаше от нея, но вече изглеждаше разгневена.

— Сенатор Секстън така или иначе ще изгуби, Гейбриъл, и аз ви предлагам шанс да се измъкнете, без да видите голия си задник в сутрешния вестник! Президентът е благоприличен човек и не иска тези снимки да бъдат публикувани. Ако ми дадете клетвена декларация и доброволно признаете за връзката, всички ще можем да запазим малко достойнство.

— Не се продавам.

— За разлика от вашия кандидат. Той е опасен човек и нарушава закона.

— Той ли нарушава закона? Вие незаконно прониквате в чуждите кабинети и незаконно снимате хората! Случайно да сте чували за Уотъргейт?

— Ние нямаме нищо общо със събирането на тези мръсотии. Снимките се получиха от същия източник като данните за финансирането на предизборната кампания от страна на ФКГ. Някой много внимателно е наблюдавал и двама ви.

Гейбриъл профуча покрай бюрото, където й бяха дали пропуска, откъсна го и го хвърли на опуления охранител. Тенч продължаваше да я следва.

— Трябва бързо да вземете решение, госпожице Аш — заяви главната съветничка, когато наближиха изхода. — Или ми донесете клетвена декларация, че сте спали със сенатора, или довечера в осем часа президентът ще бъде принуден да разгласи всичко — финансовото състояние на Секстън, снимките и така нататък. И повярвайте ми, когато хората видят, че сте премълчали и сте оставили Секстън да излъже за връзката ви, ще полетите в пламъците заедно с него.

Гейбриъл видя вратата и се запъти към нея.

— На бюрото ми до осем часа, Гейбриъл. Бъдете разумна. — На излизане Тенч й подхвърли плика със снимки. — Вземете си ги, ние имаме още много.

Рейчъл Секстън все повече се вледеняваше. Пред очите й се въртяха смущаващи образи — фосфоресциращият планктон, значението на евентуалната грешка на Нора Мангър с данните от сондирането.

„Солидна матрица сладководен лед“ — беше заявила Нора и им бе напомнила, че е сондирала както цялата непосредствена околност, така и точно над метеорита. Ако в ледника имаше соленоводни мрежи, пълни с планктон, тя щеше да ги е видяла. Нали? Въпреки това Рейчъл интуитивно продължаваше да се връща към най-простото решение. „В този ледник има замръзнал планктон“.

След десет минути и четири противовятърни свещи четиримата се бяха отдалечили на около двеста и петдесет метра от купола. Изведнъж Нора спря и каза:

— Тук. — Каза го като човек, открил идеалното място за кладенец.

Рейчъл се обърна и погледна в посоката, от която идваха. Куполът отдавна бе потънал в лунната нощ, ала противовятърните свещи ясно се виждаха. Най-далечната блещукаше окуражително като бледа звезда. Четирите свещи описваха идеално права линия като грижливо прокарана писта. Младата жена се впечатли от способностите на Нора.

— Още една причина да следваме шейната — извика глациоложката, когато видя, че Рейчъл се възхищава на правата линия. — Ако оставим гравитацията да я води и не се намесваме, можем да сме сигурни, че се движим по права линия.

— Страхотно — похвали я Толанд. — Ще ми се и в открито море да имахме нещо такова.

„Това е открито море“ — помисли си Рейчъл и си представи океана под тях. За миг погледа й привлече най-далечният пламък. Той бе изчезнал, сякаш светлината беше засенчена от преминало пред нея тяло. Скоро обаче тя отново се появи.

Рейчъл се напрегна.

— Нора — надвика вятъра тя. — Тук има ли бели мечки?

Глациоложката се готвеше да запали последната свещ и или не я чу, или не й обърна внимание.

— Белите мечки се хранят с тюлени — отговори й Толанд. — Нападат хора само когато навлизаме в жизненото им пространство.

— Но това е земята на белите мечки, нали? — Рейчъл така и не можеше да запомни на кой полюс живеят мечки и на кой — пингвини.

— Да — потвърди океанологът. — Арктика наистина носи името си от белите мечки. На гръцки „арктос“ е „мечка“.

„Страхотно!“ Тя нервно се вторачи в мрака.

— На Антарктида няма бели мечки — продължи Толанд. — Затова я наричат „Антиарктос“.

— Благодаря, Майк — отвърна Рейчъл. — Стига сме приказвали за мечки.

Той се засмя.

— Ясно, извинявай.

Нора заби последната свещ в снега. Четиримата бяха обгърнати в червеникаво сияние и изглеждаха надути в черните си костюми. Останалият свят извън светлия кръг на свещта стана абсолютно невидим — черен саван, който ги обграждаше отвсякъде.