Дан Браун - Метеоритът

Пейджърът й отново изпиука и я върна от унеса й към пътя пред нея. Новото съобщение беше същото.

— НЗБ ЯВ ДИРНРС-

„Незабавно се явете при директора на НРС“. Тя въздъхна. „Идвам, за Бога!“

Рейчъл с растяща неувереност стигна до обичайния изход, зави по частния път и спря пред бронираната будка на входа. Това бе магистрала „Лийсбърг“ 14225, един от най-секретните обекти в страната.

Докато охраната проверяваше колата за подслушвателни устройства, Рейчъл се загледа в исполинската сграда в далечината. Обхващащият близо сто хиляди квадратни метра комплекс величествено се издигаше над шестдесет и осем акра залесена площ край Феърфакс, Вирджиния. Фасадата на постройката представляваше бастион от огледално стъкло, което отразяваше множеството сателитни чинии, антени и радиокуполи наоколо и удвояваше и без това внушителния им брой.

След две минути Рейчъл паркира и прекоси идеално поддържаното пространство пред главния вход, където висеше гранитна плоча.

Двамата въоръжени морски пехотинци от двете страни на бронираната въртяща се врата се взираха право пред себе си. Рейчъл мина между тях. Изпита същото усещане, както винаги, когато идваше тук — че влиза в търбуха на заспал великан. В сводестото фоайе се носеше далечно ехо от приглушени разговори, сякаш думите се процеждаха от офисите на горните етажи. Грамадна мозайка от плочки съобщаваше целта на НРС:

По стените висяха големи снимки — изстрелване на ракети, кръщаване на подводници, инсталации за радиозасичане — големи успехи, на които можеха да се радват само в тази сграда.

Както винаги, Рейчъл усети, че проблемите на външния свят избледняват. Тя навлизаше в света на сенките. Свят, в който проблемите громоляха като товарни влакове и решенията се издаваха само шепнешком.

Докато се приближаваше към последния контролен пост, младата жена се чудеше какъв проблем е станал причина пейджърът й да иззвъни два пъти за последните тридесет минути.

— Добро утро, госпожице Секстън. — Човекът от охраната пред стоманената врата й се усмихна.

Тя отговори на усмивката му и мъжът и подаде малък тампон.

— Знаете процедурата.

Рейчъл взе херметично запечатания памучен тампон, разопакова го и го постави в устата си като термометър. Подържа го под езика си две секунди, после се наведе напред и позволи на охранителя да го извади. Той пъхна мокрия тампон в отвора на апарата зад себе си. На машината й трябваха четири секунди, за да потвърди ДНК в слюнката на Рейчъл. На монитора се появи снимката й и до нея пропускът й. Мъжът й намигна.

— Май още сте си вие. — Той извади използвания тампон от автомата и го пусна в друг отвор, където той мигновено бе изгорен. — Приятен ден. — Охранителят натисна бутона и грамадната стоманена врата се отвори.

Докато навлизаше в лабиринта от оживени коридори, Рейчъл с удивление си помисли, че мащабите на тази организация дори след шест години я изпълват със страхопочитание. Службата имаше още шест сгради, в нея работеха над десет хиляди агенти и струваше на страната над десет милиарда долара годишно.

НРС в пълна секретност изграждаше и поддържаше изумителен арсенал от свръхмодерна шпионска техника: инсталации за световно електронно подслушване, шпионски сателити, излъчвателни чипове, вградени в телекомуникационни продукти, дори глобална военноморска разузнавателна система, наречена „Класик Уизърд“, тайна мрежа от хиляда четиристотин петдесет и шест хидрофона, поставени на морското дъно и способни да следят придвижването на корабите по света. Техниката на НРС не само помагаше на Съединените щати да печелят военни конфликти, но и осигуряваше безкраен поток от мирновременни сведения на институции като ЦРУ, УНС и министерството на отбраната, осъществяваше и борбата срещу тероризма и екологичните престъпления и снабдяваше хората, които определяха държавната политика, с необходимите им данни за взимане на обосновани решения по огромен брой въпроси.

Рейчъл работеше като „обобщителка“. Тази дейност изискваше анализ на сложни доклади и прецеждане на тяхната същност в сбити информации от по една страница. Тя се бе оказала идеална тъкмо за такава работа. „Толкова години се боря с глупостите на баща си“ — помисли си Рейчъл.

Сега заемаше главния обобщителски пост в НРС — разузнавателна свръзка с Белия дом. Отговаряше за пресяването на ежедневните разузнавателни доклади на Службата, определяше кои материали са важни за президента, обобщаваше сведенията в рамките на една страница и ги пращаше на съветника по националната сигурност на президента. Според жаргона на НРС Рейчъл Секстън „произвеждаше завършен продукт и обслужваше клиента“.