Дан Браун - Метеоритът

— Не сме ли разговаряли вече за това?

— Помисли за бъдещето си, Рейчъл. Можеш да работиш при мен.

— Надявам се, че не си ме поканил на закуска за това.

Лустрото на сенатора леко се пропука.

— Рейчъл, не можеш ли да го проумееш? Това, че работиш при него, ми се отразява зле. На мен и на моята предизборна кампания.

Тя въздъхна. Вече бяха обсъждали този въпрос.

— Аз не работя при президента, татко. Изобщо не го познавам. Работя във Феърфакс, за Бога!

— В политиката всичко е до възприятието, Рейчъл. Изглежда, че работиш при президента.

Младата жена въздъхна и се опита да запази хладнокръвие.

— Работила съм прекалено упорито, за да получа това място, татко. Няма да напусна.

Сенаторът присви очи.

— Знаеш ли, понякога твоят егоизъм наистина…

— Сенатор Секстън? — До масата изневиделица изникна репортер.

Поведението на Секстън мигновено се стопли. Рейчъл изпъшка и си взе кроасан от поставената на масата кошничка.

— Ралф Снийдън — представи се журналистът. — От „Уошингтън Поуст“. Може ли да ви задам няколко въпроса?

Сенаторът се усмихна и избърса устата си със салфетка.

— С удоволствие, Ралф. Само побързай. Не искам кафето ми да изстине.

Репортерът учтиво се засмя.

— Разбира се, господине. — Извади миникасетофон и го включи. — Господин сенатор, в своите телевизионни реклами вие призовавате за законодателно осигуряване на равни заплати за жените, както и на данъчни облекчения за младите семейства. Бихте ли коментирали аргументите си?

— Просто съм голям почитател на силните жени и здравите семейства.

Рейчъл едва не се задави с кроасана.

— И докато сме на въпроса за семейството, вие често говорите за образованието — продължи репортерът. — Предлагате изключително спорно съкращение на бюджета, за да пренасочите повече средства към училищата.

— Смятам, че децата са нашето бъдеще.

Рейчъл не можеше да повярва, че баща й е паднал толкова ниско, че да цитира поп песни.

— И накрая, господин сенатор, през последните няколко седмици вие направихте огромен скок на първичните избори. Президентът сигурно е обезпокоен. Някакъв коментар за неотдавнашния ви успех?

— Мисля, че е свързан с доверието. Американците започват да разбират, че президентът не е способен да взима сериозните решения, пред които е изправена нашата страна. Неудържимото пилеене на средства от ден на ден ни вкарва във все по-големи дългове и американците все повече осъзнават, че е време да престанем да пилеем и да започнем да поправяме.

Бащината й реторика беше прекъсната от пейджъра в чантата й. Резкият електронен сигнал обикновено предизвикваше недоволството й, но в момента й прозвуча почти мелодично. Сенаторът възмутено се намръщи, че го прекъсват.

Рейчъл извади пейджъра от чантата си и набра пет-цифрената комбинация, с която потвърждаваше, че наистина е собственичката на устройството. Пиукането престана и дисплеят замига. След петнадесет секунди щеше да получи текстово съобщение. Снийдън широко се усмихна на сенатора.

— Дъщеря ви очевидно е заета жена. Чудесно е, че все още имате време да закусвате заедно.

— Както казах, семейството стои над всичко.

Репортерът кимна, после погледът му стана по-твърд.

— Може ли да попитам, господин сенатор, как уреждате конфликтите на интерес с дъщеря си?

— Какви конфликти? — Сенатор Секстън с невинно смущение наклони глава. — Какви конфликти имате предвид?

Рейчъл вдигна поглед и позата на баща й я накара да сбърчи нос. Знаеше точно накъде води това. „Проклети репортери“ — помисли си тя. Половината получаваха пари от политици. Журналистите наричаха такива въпроси „грейпфрут“ — привидно трудни въпроси, които всъщност предварително бяха предназначени да спечелят одобрението на читателите за сенатора, тема, която баща й лесно можеше да развие и да изчисти някои съмнения.

— Хм, господин сенатор… — Репортерът се прокашля, като имитира неловкост. — Конфликтът е, че дъщеря ви работи при вашия съперник.

Сенатор Секстън избухна в смях.

— На първо място, Ралф, ние с президента не сме съперници. Просто сме двама патриоти с различна представа за управлението на страната, която обичаме.

Снийдън просия. Бе получил цитата, който му трябваше.

— А на второ?

— На второ място дъщеря ми не работи при президента, а в разузнавателната сфера. Събира разузнавателни доклади и ги праща в Белия дом. Това е относително нископоставена длъжност. — Той замълча за миг и се обърна към Рейчъл. — Всъщност, скъпа, не съм сигурен, че изобщо си се запознавала с президента.