Дан Браун - Метеоритът

— Госпожице Секстън, господинът в спалнята на Линкълн е чул телевизора ви. Помоли ме да ви предам, че щом вече сте будна… — Агентката замълча за миг и повдигна вежди. Очевидно не й бяха непознати нощните игри на горните етажи на Белия дом.

Рейчъл се изчерви.

— Благодаря.

Жената я поведе по коридора към проста наглед врата.

— Спалнята на Линкълн — каза тя. — И както винаги казвам пред тази врата, спете спокойно и се пазете от призраци.

Рейчъл кимна. Легендите за призраци в спалнята на Линкълн бяха стари почти колкото самия Бял дом. Говореше се, че Уинстън Чърчил видял тук призрака на Линкълн, както и безброй други, сред които Елинор Рузвелт, Ейми Картър, актьорът Ричард Драйфус и върволица от камериерки и икономи. Твърдеше се, че кучето на президента Рейгън часове наред лаело пред тази врата.

Мислите за исторически духове внезапно накараха Рейчъл да разбере светостта на тази стая. Изведнъж се засрами, застанала така с дългия анцуг, босонога, като студентка, тайно вмъкваща се в момчешка стая.

— Това позволено ли е? — прошепна тя на агентката. — Искам да кажа, това все пак е спалнята на Линкълн.

Жената й намигна.

— Нашата политика на този етаж е: „Не питай, не казвай“.

Рейчъл се усмихна.

— Благодаря. — И посегна към дръжката на вратата. Вече предвкусваше онова, което я очакваше.

— Рейчъл! — чу се стържещ като трион глас от дъното на коридора.

Двете с агентката се обърнаха. Корки Марлинсън куцукаше към тях на патерици. Кракът му бе професионално бинтован.

— Изобщо не можах да заспя!

Усетила, че романтичната й среща е на път да се провали, Рейчъл провеси нос. Корки се зазяпа в стройната агентка и широко й се усмихна. — Обожавам униформените жени.

Тя разтвори блейзъра си, за да му покаже пистолета си.

Астрофизикът се отдръпна.

— Ясно. — После се обърна към Рейчъл. — И Майк ли е буден? При него ли отиваш? — Изглежда, нямаше търпение да се присъедини към купона.

Рейчъл изпъшка.

— Всъщност, Корки…

— Доктор Марлинсън — намеси се агентката и извади от джоба си някакъв лист. — Според този документ имам изрична заповед от господин Толанд да ви заведа в кухнята, да наредя на готвача да ви сготви каквото желаете и да ви помоля подробно да ми обясните как сте се спасили от сигурна смърт, като сте… — тя се поколеба и сбърчи лице — като сте се опикали.

Очевидно беше казала вълшебните думи. Корки захвърли патериците, прегърна агентката през раменете за опора и заяви:

— Към кухнята, скъпа!

Агентката неохотно го поведе по коридора. Рейчъл не се съмняваше, че Корки Марлинсън е на седмото небе.

— Номерът е в урината — чу го да казва. — Защото ония проклети акули надушват всичко!

В спалнята на Линкълн цареше сумрак. Рейчъл с изненада видя, че леглото е празно и непокътнато. Майкъл Толанд го нямаше.

До леглото гореше газова лампа и на мекото й сияние младата жена едва различи брюкселския килим… прочутото легло от палисандър… портрета на жената на Линкълн, Мери Тод… дори бюрото, на което Линкълн бе подписал прокламацията за освобождаване на робите.

Когато затвори вратата, усети студено течение. „Къде е той?“ В другия край на стаята имаше отворен прозорец и белите тюлени завеси се издуваха. Тя тръгна да го затвори и в този момент от гардероба се разнесе зловещ шепот.

— Меееееееррррррри…

Рейчъл рязко се обърна.

— Меееееееррррррри? — отново прошепна гласът. — Ти ли си?… Мери Тод Лиииинкълн?

Тя бързо затвори прозореца и отиде при гардероба. Сърцето й бясно туптеше, макар да знаеше, че е глупаво.

— Знам, че си ти, Майк.

— Неееее… — продължи гласът. — Не съм Майк… Аз съм… Еееейби.

Рейчъл сложи ръце на кръста си.

— О, нима? Честния Ейб ли?

Приглушен смях.

— Относително честния Ейб… да.

Тя също се разсмя.

— Страхууууувай се — простена гласът от гардероба. — Мноооооого се страхувай.

— Не ме е страх.

— Моля ти се, страхувай се… — простена гласът. — При хората чувствата на страх и сексуална възбуда са тясно свързани.

Рейчъл отново избухна в смях.

— Така ли си представяш възбуждането?

— Простииии ми… От годиииииини не съм бил с жена.

— Личи си — заяви тя и рязко отвори вратата.

Майкъл Толанд стоеше пред нея с дяволита усмивка. Изглеждаше неустоим в синята си сатенена пижама. Рейчъл ахна, когато видя на гърдите му президентския герб.

— Президентска пижама?!

Той сви рамене.

— Беше в чекмеджето.

— А аз имах само тоя анцуг?