Дан Браун - Метеоритът

Когато слезе от лимузината си и закрачи като лъв към очакващите го журналисти, сенатор Седжуик Секстън се чувстваше по-велик от самия Вашингтон. Беше поканил десетте най-големи национални мрежи и им бе обещал скандала на десетилетието. „Нищо не привлича лешоядите така, както миризмата на смърт“ — помисли си Секстън.

Държеше белите пликове, всеки елегантно запечатан с неговия восъчен герб. Ако информацията бе сила, Секстън носеше ядрена бойна глава.

Сенаторът бе като опиянен от очакващата го слава. Със задоволство видя, че импровизираната му сцена има две „рамки на славата“ — големи паравани, поставени от двете страни на подиума като сини завеси — стар трик на Роналд Рейгън, който осигуряваше изпъкването му на всеки фон.

Секстън влезе отдясно — появи се иззад единия параван като актьор иззад кулисите. Репортерите бързо заеха местата си на няколкото реда сгъваеми столове. На изток слънцето тъкмо изгряваше над купола на Капитолия и освети сенатора с розово-златистите си лъчи като с райска светлина.

„Идеален ден да стана най-могъщият човек на света“.

— Добро утро, госпожи и господа — каза Секстън и остави пликовете на катедрата пред себе си. — Ще се опитам да ви обясня нещата максимално кратко и безболезнено. Информацията, която ще споделя с вас, честно казано, е доста смущаваща. В тези пликове има доказателство за измама на най-високо правителствено равнище. Срам ме е да ви призная, че преди половин час ми се обади президентът и ме помоли — да, умоляваше ме — да не разгласявам уликите. — Той смаяно поклати глава. — И все пак аз съм човек, който вярва в истината. Колкото и да е мъчителна.

Сенаторът замълча за миг и вдигна пликовете. Репортерите ги проследиха с поглед като кучета, предвкусващи някаква неизвестна вкусотия.

Президентът се бе обадил на Секстън преди половин час и му беше обяснил всичко. Бил разговарял с Рейчъл, която била на някакъв самолет. Колкото и да било невероятно, изглежда, Белият дом и НАСА били невинни участници в това фиаско — планът бил замислен от Уилям Пикъринг.

„Не че има значение — помисли си Секстън. — Зак Херни пак ще го отнесе“.

Искаше му се да е муха на стената на Белия дом и да вижда лицето на президента в мига, в който Херни бе разбрал, че Секстън говори пред публика. Бяха се уговорили точно в този момент да се срещнат в Белия дом, за да обсъдят как най-добре да съобщят на страната истината за метеорита. Херни сигурно смаяно стоеше пред телевизора и разбираше, че не може да направи нищо, за да спре ръката на съдбата.

— Приятели — продължи Секстън и погледна репортерите откровено. — Сериозно обмислих всичко. Възнамерявах да изпълня желанието на президента и да запазя тези сведения в тайна, но трябва да послушам сърцето си. — Той въздъхна и сведе глава като човек, приклещен в ъгъла от историята. — Истината си е истина. Няма да си позволя по никакъв начин да въздействам на вашето тълкуване. Просто ще ви изложа фактите.

В далечината се чу рев на мощни хеликоптерни ротори. За миг Секстън се зачуди дали президентът не пристига панически от Белия дом с надеждата да спре пресконференцията. „Това ще е върхът на сладоледа — весело си помисли сенаторът. — Тогава Херни определено ще изглежда виновен!“

— Не ми е приятно да го правя — усетил идеалния момент, продължи сенаторът, — но се чувствам длъжен да съобщя на американския народ, че са го излъгали.

Летателната машина се приближи и кацна от дясната страна на площада. Секстън погледна натам и с изненада видя, че това изобщо не е президентският хеликоптер, а голям самолет „Оспри“. На корпуса пишеше: БРЕГОВА ОХРАНА НА САЩ. Люкът се отвори и отвътре излезе някаква жена. Носеше оранжева канадка на бреговата охрана и изглеждаше така, все едно е преживяла война. Огледа се и закрачи към импровизирания пресцентър.

Отначало сенаторът не я позна. После се смая.

„Рейчъл? — Той зяпна. — Какво прави тук ТЯ, по дяволите?“

От тълпата се надигна смутен шепот.

Секстън залепи на лицето си усмивка, обърна се към репортерите и извинително вдигна показалец.

— Бихте ли ме извинили за момент? Ужасно съжалявам. — Той добродушно въздъхна. — Семейството стои над всичко.

Неколцина журналисти се засмяха.

Рейчъл бързо се приближаваше. Той не се съмняваше, че е най-добре срещата между баща и дъщеря да се проведе насаме. За нещастие в момента това не бе възможно.

Секстън погледна към един от параваните, усмихна се още по-широко, махна на дъщеря си и тръгна към нея под такъв ъгъл, че тя трябваше да мине зад паравана. Секстън я пресрещна там, скрит от очите и ушите на пресата.