Дан Браун - Метеоритът

В тишината Секстън можеше да чуе — не, да види! — съдбовния момент в кариерата си. „Метеоритът е измама. И аз съм човекът, който я разкри!“

Сенаторът знаеше, че на репортерите ще им трябва време да проумеят истинското значение на това, което виждат: радарни изображения на втора шахта в леда, жив океански вид, почти идентичен с фосилите на НАСА, доказателства за хондрули, образувани на Земята. Всичко това водеше до едно изумително заключение.

— Господин сенатор? — заекна една репортерка — зяпаше смаяно плика в ръцете си. — Тези неща истински ли са?

Секстън мрачно въздъхна.

— Да, боя се, че са съвсем истински.

В тълпата се надигна смутен шепот.

— Ще ви дам възможност да разгледате тези страници и после ще отговоря на въпросите ви и ще се опитам да хвърля известна светлина върху това, което виждате — заяви Секстън.

— Господин сенатор? — озадачено попита друг журналист. — Тези снимки… автентични ли са?

— Сто процента — твърдо заяви Секстън. — Нямаше да ви ги покажа, ако не бяха.

Объркването на пресата като че ли се усили и на сенатора дори му се стори, че чува смях. Не очакваше такава реакция. Започваше да се опасява, че е надценил способността на медиите да свържат очевидните точки.

— Хм, господин сенатор? — странно развеселен, се обади някой. — Официално ли потвърждавате автентичността на тези снимки?

Секстън се ядоса.

— Ще го кажа за последен път, приятели — свидетелствата в ръцете ви са сто процента верни. И ако някой може да докаже противното, ще си изям шапката!

Зачака ги да се разсмеят, ала не се случи нищо. Пълно мълчание. Безизразни погледи. Репортерът, който се беше обадил последен, се приближи към Секстън, като прелистваше ксерокопията.

— Имате право, господин сенатор. Това е скандална информация. — Той замълча за миг и се почеса по главата. — Не знам защо сте решили да споделите с нас такова нещо, особено след като толкова категорично го опровергахте съвсем наскоро.

Секстън нямаше представа какво иска да каже журналистът. Мъжът му подаде листовете, сенаторът ги взе, погледна ги — и за миг почувства главата си абсолютно празна.

Виждаше непознати снимки. Черно-бели. Двама души. Голи. Преплетени ръце и крака. В първия момент не разбра какво е това. После го осени. Удар под кръста.

Ужасен, той рязко вдигна глава. Репортерите вече се смееха. Половината предаваха новината по телефона.

Секстън усети, че го потупват по рамото, и замаяно се обърна. Рейчъл.

— Опитахме се да те спрем — каза тя. — Дадохме ти всички възможности.

До нея стоеше друга жена.

Разтреперан, Секстън я погледна. Това бе репортерката с кашмиреното палто и мохерната барета — жената, която беше съборила пликовете. Кръвта му се вледени.

Тъмните очи на Гейбриъл сякаш прегаряха дупки през него. Тя разтвори палтото си, за да му покаже няколкото бели плика, пъхнати под мишницата й.

В Овалния кабинет цареше сумрак. Светеше само пиринчената настолна лампа върху бюрото на Зак Херни. Гейбриъл Аш стоеше пред президента с високо вдигната глава. Над Западната морава се спускаше вечер.

— Чух, че ни напускате — каза Херни. Гласът му звучеше разочаровано.

Гейбриъл кимна. Въпреки че президентът благосклонно й беше предложил убежище от пресата в Белия дом, тя предпочиташе да не бяга от тази буря, като се крие в епицентъра й. Искаше да е колкото може по-далеч. Поне за известно време. Херни я погледна с уважение.

— Изборът, който направихте тази сутрин, Гейбриъл… — Той замълча за миг, сякаш не му достигаха думи. Очите му бяха ясни — изобщо не можеха да се сравняват с онези загадъчни дълбини, които някога я бяха привлекли към Седжуик Секстън. И все пак, дори на фона на това могъщо място, тя виждаше искрената доброта в погледа му, виждаше чест и достойнство, които нямаше да забрави.

— Направих го и заради себе си — отвърна младата жена.

Херни кимна.

— Въпреки това ви дължа благодарност. — Той се изправи и й даде знак да го последва в коридора. — Всъщност се надявах, че ще останете достатъчно дълго, за да мога да ви предложа пост в бюджетния си екип.

Гейбриъл го погледна колебливо.

— Да престанем да пилеем и да започнем да поправяме ли?

Президентът се подсмихва.

— Нещо такова.

— Струва ми се, и двамата сме наясно, господин президент, че в момента съм по-скоро бреме.

Той сви рамене.

— Тогава да изчакаме няколко месеца. Докато всичко премине. Много велики хора са изпадали в подобни ситуации и това не им е пречило. — Херни и намигна. — Неколцина от тях дори са станали президенти на Съединените щати.