Дан Браун - Метеоритът

Гейбриъл знаеше, че е прав. Безработна от няколко часа, тя вече бе отхвърлила още две предложения за работа — от Йоланда Кол в Ей Би Си и „Сейнт Мартинс Прес“, където й предлагаха неопределен аванс, ако публикува откровена автобиография.

„Не, благодаря!“

Докато двамата вървяха по коридора, Гейбриъл се замисли за снимките, които в момента показваха по всички телевизии.

„Щетите за страната можеха да са по-тежки — каза си тя. — Много по-тежки“.

След като бе отишла в Ей Би Си, за да вземе снимките и журналистическия пропуск на Йоланда, Гейбриъл пак се беше вмъкнала в кабинета на Секстън, за да направи копие на пликовете. Междувременно бе принтирала и чековете от компютъра на сенатора. След срещата при паметника на Вашингтон беше връчила копия на чековете на смаяния сенатор Секстън и бе поставила исканията си: „Дайте на президента шанс да съобщи за грешката с метеорита, иначе ще публикувам и останалата информация“. Сенаторът беше погледнал купчината финансови документи, бе се заключил в лимузината си и беше потеглил. Оттогава не бяха чували за него. Когато стигнаха до задната врата на Заседателната зала, Гейбриъл чу шума на очакващата тълпа. За втори път през последното денонощие светът се събираше, за да чуе извънредното обръщение на президента.

— Какво ще им кажете? — попита тя.

Херни въздъхна. Изражението му си оставаше поразително спокойно.

— През годините многократно съм се уверявал в едно нещо… — Той сложи ръка на рамото и и се усмихна. — Просто нищо не може да замени истината.

Докато го гледаше как крачи към подиума, Гейбриъл изпита неочаквана гордост. Зак Херни бе на път да признае най-голямата грешка в живота си и колкото и да беше странно, никога не бе изглеждал по-достойно.

Когато Рейчъл се събуди, беше тъмно. Светещите цифри на часовника показваха 22:14. Леглото не бе нейното. Няколко секунди тя остана неподвижна — чудеше се къде е. Постепенно си спомни всичко… циклона… сутринта при паметника на Вашингтон… поканата на президента да остане в Белия дом.

„Аз съм в Белия дом — сети се Рейчъл. — Спала съм цял ден“.

По заповед на Зак Херни самолетът на бреговата охрана откара изтощените Майкъл Толанд, Корки Марлинсън и Рейчъл Секстън от паметника на Вашингтон в Белия дом, където им поднесоха разкошна закуска, прегледаха ги лекари и им предложиха да си изберат, които си искат от четиринадесетте спални в сградата. Всички бяха приели.

Рейчъл не можеше да повярва, че е спала толкова време. Включи телевизора и смаяно видя, че президентът вече е дал пресконференция. Рейчъл и другите бяха предложили да стоят до него, докато съобщава за разочарованието с метеорита: „Всички заедно допуснахме тази грешка“. Ала Херни бе настоял сам да поеме това бреме.

— За съжаление, изглежда, че в края на краищата НАСА не е открила доказателства за живот в космоса — казваше по телевизията един политически коментатор. — За втори път през последните десет години Управлението погрешно обявява, че метеорит съдържа признаци за извънземен живот. Този път обаче сред заблудените бяха някои високоуважавани граждани.

— При други обстоятелства — включи се друг коментатор — бих казал, че измама с такива мащаби, каквито тази вечер описа президентът, ще е гибелна за неговата кариера… обаче като се имат предвид тазсутрешните събития при паметника на Вашингтон, предполагам, че шансовете на Зак Херни да спечели изборите са по-големи от всякога.

Първият коментатор кимна утвърдително.

— Е, в космоса няма живот, но и предизборната кампания на сенатор Секстън остана безжизнена. А сега, когато се появи нова информация за сериозните финансови затруднения на сенатора…

На вратата се почука.

„Майкъл“ — помисли си Рейчъл и бързо изключи телевизора. Поне се надяваше да е той. Не го бе виждала от закуска. Когато пристигнаха в Белия дом, не искаше нищо повече от това да заспи в обятията му. Макар да виждаше, че той изпитва същите чувства, Корки се намеси, настани се на леглото на Толанд и подробно започна да разказва и преразказва как се бил опикал и така се спасил. Накрая, вече напълно изтощени, Рейчъл и Толанд се запътиха към отделни спални.

На път за вратата Рейчъл се погледна в огледалото и с удивление видя колко смешно е облечена. Беше намерила в скрина само едно старо горнище на анцуг, което висеше до коленете й като нощница. Чукането се повтори.

Тя отвори вратата и с разочарование видя на прага агентка от Секретната служба — стройна и красива. Носеше син блейзър.