Дан Браун - Метеоритът

— Изражението ви е скептично. — Президентът я погледна подозрително.

Гласът му я сепна. Тя го погледна, неуверена как да отговори.

— Ами… — Рейчъл се поколеба. — Да смятам ли, господин президент, че не говорим за извънземни кораби или зелени човечета?

Херни се усмихна.

— Рейчъл, струва ми се, че това откритие ще ти се стори много по-интересно от научната фантастика.

Обзе я облекчение. Все пак в НАСА не бяха толкова отчаяни, че да се опитат да подхвърлят на президента някоя извънземна история. Въпреки това думите му само задълбочиха озадачението й.

— Е, каквото и да са открили в НАСА, трябва да отбележа, че моментът е извънредно подходящ — посочи тя.

Херни спря.

— Подходящ ли? Защо?

„Защо ли?“

Рейчъл също спря и го зяпна.

— Господин президент, в момента НАСА води борба на живот и смърт, за да оправдае самото си съществуване, и към вас се отправят обвинения, че продължавате да я финансирате. Тъкмо сега едно голямо откритие ще е панацея и за НАСА, и за вашата предизборна кампания. Опонентите ви очевидно ще намерят момента за изключително подозрителен.

— Значи, ме наричате лъжец или глупак, така ли?

В гърлото на Рейчъл заседна буца.

— Не исках да проявя неуважение, господин президент. Просто…

— Спокойно. — На устните му плъзна лека усмивка и той продължи надолу по стълбата. — Когато директорът на НАСА ми съобщи за това откритие, направо го отхвърлих като абсурдно. Обвиних го, че замисля най-прозрачната политическа фалшификация в историята.

Буцата в гърлото й започна да се смалява. Когато стигна долу, Херни спря и я погледна.

— Една от причините да помоля НАСА да запазят откритието си в тайна е, за да ги защитя. То надхвърля по величина всички досегашни успехи на Управлението. В сравнение с него кацането на Луната изглежда незначително. Тъй като всички, включително аз, можем да спечелим — и да изгубим — страшно много, реших, че е разумно някой да провери данните на НАСА преди да излезем с официално съобщение.

Рейчъл се сепна.

— Нямате предвид мен, нали, господин президент?

Той се засмя.

— Не, това не е вашата област. А и вече получих потвърждение по извън правителствени канали.

Облекчението на Рейчъл отстъпи мястото си на ново озадачение.

— Извън правителствени ли, господин президент? Искате да кажете, че сте прибегнали до частния сектор? По толкова секретен въпрос?

Херни без колебание кимна.

— Свиках външен екип от четирима цивилни учени с големи имена и сериозна репутация, която трябва да защитават. Те използваха своя техника за наблюдение и стигнаха до свои заключения. През последните две денонощия тези цивилни учени категорично потвърдиха откритието на НАСА.

Рейчъл изпита уважение. Президентът се бе подсигурил с типичния за него размах. Като бе назначил най-големите скептици, външни специалисти, които не печелеха нищо от потвърждаването на откритието, Херни избягваше подозренията, че това може да е отчаян опит на НАСА да оправдае бюджета си, да гарантира преизбирането на поддържащия космическите проучвания президент и да отблъсне атаките на сенатор Секстън.

— Довечера в осем ще свикам пресконференция в Белия дом, за да съобщя това откритие на света — заяви Херни.

Обзе я разочарование. Той всъщност не й бе разкрил нищо.

— И точно какво е това откритие?

Президентът се усмихна.

— Днес ще се убедите, че търпението е добродетел. Това откритие е нещо, което трябва да видите сама. Преди да продължим, искам да сте напълно наясно с положението. Директорът на НАСА ви чака, за да ви го обясни лично. Той ще ви каже всичко, което трябва. После с вас ще обсъдим ролята ви.

Рейчъл долови надвисналата драма в погледа на Херни и си спомни предчувствието на Пикъринг, че Белият дом крие някакъв коз. Изглежда, директорът на НРС пак щеше да се окаже прав, както винаги. Президентът посочи един самолетен хангар наблизо.

— Натам, моля.

Рейчъл смутено го последва. Сградата пред тях нямаше прозорци и огромната врата бе затворена. Можеше да се влезе само през малък страничен вход. Вратата беше открехната. Херни спря на няколко крачки от нея и каза:

— Аз съм дотук. Ще продължите сама.

Рейчъл се поколеба.

— Няма ли да дойдете?

— Трябва да се върна в Белия дом. Скоро пак ще се чуем. Имате ли мобифон?

— Естествено, господин президент.

— Дайте ми го.

Тя извади мобилния си телефон и му го подаде — предположи, че иска да въведе частния си номер, Херни обаче го пъхна в джоба си.