Дан Браун - Метеоритът

— Гейбриъл Аш — прочете баджа й сенаторът. — Чудесно име за красива млада жена. — Очите му бяха успокояващи.

— Благодаря, господин сенатор — отвърна тя и усети силата му, когато стисна ръката й. — Речта ви ми направи изключително голямо впечатление.

— Радвам се да го чуя! — Секстън пъхна визитката си в дланта й. — Винаги търся умни младежи, които споделят възгледите ми. Когато завършите, потърсете ме. Хората ми може да ви намерят работа.

Гейбриъл отвори уста да му благодари, но сенаторът вече гледаше следващия на опашката. Въпреки това през следващите месеци тя внимателно следеше кариерата му по телевизията. С възхита наблюдаваше речите му срещу огромните държавни харчове — той съкращаваше бюджети, реорганизираше данъчната служба, за да работи по-ефикасно, уволняваше служители на Управлението за контрол на наркотичните средства и дори прекратяваше социални програми. После, когато съпругата му загина в автомобилна катастрофа, Гейбриъл с благоговение видя как Секстън някак си превръща негатива в позитив. Той преодоля личната си мъка и заяви на света, че ще се кандидатира за президент и ще посвети остатъка от живота си на обществена служба в памет на жена си. Тогава Гейбриъл реши, че ще участва в предизборната кампания на сенатор Секстън. И ето, че участваше. Спомни си нощта, която двамата прекараха в разкошния му кабинет, и се сви в опит да пропъди срамните сцени от паметта си. „Какво съм си въобразявала?“ Знаеше, че е трябвало да устои, ала кой знае защо, не беше успяла. Седжуик Секстън толкова отдавна бе неин кумир… и само като си помислеше, че я беше пожелал…

Лимузината мина през дупка и разтърсването я върна към настоящето.

— Как си? — Секстън я наблюдаваше.

Тя побърза да се усмихне.

— Добре.

— Нали не мислиш още за оная мръсотия?

Гейбриъл сви рамене.

— Малко се безпокоя.

— Забрави за това. Тя беше най-хубавото нещо в предизборната ми кампания.

Мръсотия. Гейбриъл от собствен опит бе научила, че това означава да пуснеш слух за свой опонент — например, че използва средства за удължаване на пениса или че е абониран за порнографско списание. Мръсотията не беше бляскава тактика, но понякога се оказваше извънредно успешна. И естествено, когато те оклепаше…

А оклепваше. Разтревожени от отрицателните резултати, преди около месец предизборните съветници на президента бяха решили да преминат в настъпление и бяха разпространили слух, който подозираха, че е верен — че сенатор Секстън има любовна връзка с личната си помощничка Гейбриъл Аш. За нещастие на Белия дом, нямаше убедителни доказателства. Сенатор Секстън твърдо вярваше, че най-добрата защита е нападението, и използва възможността за контраатака: свика национална пресконференция, за да обяви своята невинност и възмущение. „Не мога да повярвам — с болка в очите, вперил поглед в камерите, каза сенаторът, — че президентът е способен да опозори паметта на жена ми с тези злостни лъжи“.

Телевизионното му представяне бе толкова убедително, че самата Гейбриъл за малко да повярва във взаимната им невинност. Но след като видя лекотата, с която Секстън излъга, осъзна, че сенаторът наистина е опасен човек.

Напоследък, макар да бе уверена, че подкрепя най-бързия кон в президентското надбягване, Гейбриъл започваше да се пита дали подкрепя най-добрия кон. Работата при Секстън й беше отворила очите — нещо като обиколката на студиото на „Юнивърсъл“, където детинското благоговение пред филмите се замества от откритието, че Холивуд всъщност изобщо не е място на магьосници.

Въпреки че вярата й в посланието оставаше непоклатима, Гейбриъл започваше да се съмнява в приносителя на това послание.

— Това, което ще ви кажа сега, Рейчъл, е от най-голяма секретност — започна Херни. — И по принцип нямате право на достъп до такава информация.

Стените на самолета сякаш се свиха около нея. Президентът я беше довел на Уолъпс Айланд, бе я поканил на борда на Еър форс едно, беше й налял кафе, направо й бе заявил, че възнамерява да я използва срещу родния й баща, а сега й съобщаваше, че незаконно ще й разкрие секретна информация. Колкото и непринуден на пръв поглед да изглеждаше Зак Херни, Рейчъл Секстън току-що беше научила за него нещо много важно. Този човек светкавично взимаше нещата в свои ръце.

— Преди две седмици НАСА направи откритие — като я гледаше в очите, каза президентът.

Думите за миг увиснаха във въздуха. Рейчъл не знаеше какво да каже. „Откритие на НАСА ли?“ Последните разузнавателни доклади не предполагаха нищо необичайно в Управлението. Естествено напоследък „откритие на НАСА“ обикновено означаваше, че са проумели колко недостатъчен е бюджетът на някой нов проект.