Дан Браун - Метеоритът

— Преди да продължим разговора, искам да знам дали споделяте цинизма на баща си за космическите проучвания.

— Искрено се надявам да не сте ме повикали тук, за да ме молите да овладея проповедите на баща ми против НАСА — възнегодува тя.

Херни се засмя.

— Не, по дяволите. Достатъчно дълго съм бил в Сената, за да знам, че никой не може да въздейства на Седжуик Секстън.

— Баща ми е опортюнист, господин президент. Такива са най-преуспелите политици. И за съжаление НАСА сама му даде тази възможност. — Неотдавнашните грешки на Управлението бяха толкова недопустими, че човек трябваше или да плаче, или да се смее — сателити, разпадащи се в орбита, космически сонди, които не отговарят на сигналите, десетократното увеличаване на бюджета на международната космическа станция и страни членки, отказващи се като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Губеха се милиарди долари и сенатор Секстън се носеше на гребена на тази вълна — вълна, която, изглежда, щеше да го отнесе до бреговете на Пенсилвания Авеню 1600.

— Признавам, че НАСА напоследък е пълна катастрофа — продължи президентът. — Всеки път, щом се весна в Управлението, ми излагат поредната причина да увелича финансирането им.

Рейчъл видя възможност да се обади и се възползва.

— И все пак, господин президент, съвсем наскоро прочетох, че миналата седмица извънредно сте им отпуснали още три милиона.

Херни се подсмихна.

— Това много е зарадвало баща ви, нали?

— Сами пращате патрони на палача си.

— Гледахте ли го по телевизията? „Зак Херни е пристрастен към космоса и данъкоплатците издържат увлечението му“.

— Но вие постоянно доказвате правотата му.

Президентът кимна.

— Не крия, че съм голям почитател на НАСА. Винаги съм бил. Аз съм дете на космическата надпревара — „Спутник“, Джон Глен, „Аполо“ — и никога не съм се колебал да изразя възхищението и националната си гордост от нашата космическа, програма. Винаги съм смятал служителите на НАСА за днешните пионери. Те опитват невъзможното, приемат неуспехите и се връщат пред чертожната дъска, докато ние само ги критикуваме.

Рейчъл мълчеше. Усещаше, че под спокойната външност на Херни бушува негодувание от безкрайните речи на баща й против НАСА. Той определено не бързаше да стигне до същността на въпроса.

— Днес възнамерявам да променя мнението ви за НАСА — напрегнато заяви президентът.

Рейчъл колебливо го погледна.

— Вече имате моя глас, господин президент. Може би е по-добре да се съсредоточите върху останалата част от страната.

— Точно така имам намерение да постъпя. — Той отпи глътка кафе и се усмихна. — И ще ви помоля да ми помогнете. — Херни замълча за миг и се наведе към нея. — По извънредно необикновен начин.

Рейчъл усещаше, че той внимателно наблюдава всяко нейно движение, като ловец, който се опитва да прецени дали плячката му се кани да избяга, или да се съпротивлява. За нещастие тя не виждаше път за бягство.

— Предполагам, че ви е известен проектът на НАСА, наречен СНЗ? — попита президентът и си доля кафе.

Тя кимна.

— Система за наблюдение на Земята. Мисля, че баща ми я споменава от време на време.

Саркастичната й забележка накара президента да се намръщи. Всъщност сенатор Секстън при всяка възможност повдигаше въпроса за СНЗ. Това беше едно от най-оспорваните скъпи начинания на НАСА — съзвездие от пет сателита, предназначени да анализират от космоса околната среда на Земята: изтъняване на озоновия слой, топене на полярния лед, глобално затопляне, изсичане на тропическите гори. Целта бе еколозите да получат невиждано досега количество макроскопски данни, за да планират по-добре бъдещето на планетата.

За нещастие проектът СНЗ беше пълен провал. Подобно на повечето по-нови проекти на НАСА, той още отначало надхвърли бюджета си. И за това го отнасяше Зак Херни. Той бе използвал подкрепата на екологическото лоби, за да прокара възлизащия на един милиард и четиристотин милиона долара бюджет на СНЗ през Конгреса. Вместо обещаните приноси за глобалната екология обаче, проектът бързо се бе превърнал в скъп кошмар от провалили се изстрелвания на сателити, компютърни дефекти и мрачни пресконференции. Напоследък единственото усмихнато лице бе на сенатор Секстън, който самодоволно напомняше на гласоподавателите точно колко техни пари е изхарчил президентът за СНЗ и колко нищожни са резултатите. Херни пусна в кафето си още една бучка захар.

— Колкото и изненадващо да ви прозвучи, откритието на НАСА, за което говоря, беше направено от СНЗ.