Дан Браун - Метеоритът

— Слизам.

Мускулите на Рейчъл се напрегнаха. „Слиза ли?“

— Невъоръжен съм — продължи непознатият. — Не правете нищо прибързано. Трябва да поговорим очи в очи.

Преди Рейчъл да успее да реагира, хеликоптерът кацна на палубата на „Гоя“. Дясната врата се отвори и отвътре изскочи мъжка фигура. Обикновен наглед мъж с черно палто и вратовръзка. За миг младата жена почувства главата си абсолютно празна.

Пред нея стоеше Уилям Пикъринг.

Уилям Пикъринг разкаяно гледаше Рейчъл Секстън. Изобщо не бе предполагал, че ще се стигне дотук. Когато се приближи към нея, видя опасната комбинация от емоции в очите й. Смайване, усещане, че е предадена, смут, гняв.

„Съвсем естествено — помисли си директорът на НРС. Тя не разбира страшно много неща“.

За миг си спомни дъщеря си Даяна и се зачуди какво е изпитвала преди да умре. Даяна и Рейчъл бяха жертви на една и съща война, война, която Пикъринг се беше заклел да води вечно. Понякога жертвите бяха невъобразимо жестоки.

— Рейчъл — каза Пикъринг. — Все още можем да се разберем. Трябва да ви обясня много неща.

Рейчъл Секстън го гледаше отвратена. Сега автоматът в ръцете на Толанд и сочеше гърдите на директора.

— Не се приближавайте! — извика океанологът.

Пикъринг се закова на пет метра от тях и впери поглед в Рейчъл.

— Баща ви взима подкупи, Рейчъл. От частни космически компании. Възнамерява да приватизира НАСА и да отвори космоса за частния сектор. Трябваше да му бъде попречено заради националната сигурност.

Рейчъл пребледня. Директорът въздъхна.

— Въпреки всичките си недостатъци, НАСА трябва да остане държавна организация. — „Тя определено разбира опасностите“. Приватизацията щеше да прати най-добрите умове и идеи на НАСА в частния сектор. Мозъчният тръст щеше да се разпадне. Военните щяха да изгубят достъп. В стремежа си да съберат капитал, частните космически компании щяха да започнат да продават патентите и идеите на НАСА на онзи, който предлагаше най-високата цена!

Гласът на Рейчъл трепереше.

— Вие сте фалшифицирали метеорита и убихте невинни хора… в името на националната сигурност, така ли?

— Изобщо не биваше да става така — отвърна Пикъринг. — Планът беше да спасим една важна държавна организация. Убийства не се предвиждаха.

Директорът знаеше, че подобно на повечето разузнавателни програми, измамата с метеорита е резултат на страх. Преди три години, с цел да разширят хидрофонната система на НРС в по-дълбоки води, където да е недостъпна за вражески саботьори, Пикъринг бе оглавил проект, използващ новоразработен материал за построяването на изумително здрава подводница, способна да спуска хора в най-дълбоките части на океана — включително на дъното на Марианската падина.

Изградена от революционна керамика, тази двуместна подводница беше построена въз основа на планове, хакнати от компютъра на един калифорнийски инженер, Греъм Хоукс, гениален проектант, който мечтаеше да създаде ултрадълбокоморска подводница, наречена „Дийп Флайт П“. Хоукс не можеше да намери средства, за да построи прототип.

Пикъринг, от друга страна, разполагаше с неограничен бюджет.

Директорът прати със секретната керамична подводница агенти, които да поставят нови хидрофони в Марианската падина — извън обсега на всеки враг. В процеса на работа обаче те откриха геологични структури, различаващи се от всичко, известно дотогава на учените. Сред находките бяха хондрули и фосили на няколко непознати вида. Естествено, тъй като НРС пазеше в тайна възможностите си за спускане на толкова голяма дълбочина, информацията никога не можеше да бъде разкрита.

Едва наскоро, отново тласкани от страх, Пикъринг и неговият екип от научни съветници в НРС бяха решили да използват сведенията си за уникалната геология на Марианската падина, за да помогнат за спасяването на НАСА. Превръщането на една подводна скала в метеорит се беше оказало измамно елементарна задача. Двигателят с водородна киша я бе покрил с убедителна овъглена кора. После с малка товарна подводница се бяха спуснали под шелфа и бяха заровили скалата в ледника.

За нещастие, както често се случва в света на секретните операции, и най-мащабният план може да бъде провален от най-незначителен пропуск. Предишния ден цялата илюзия се беше изпарила заради някакъв биолуминесциращ планктон…

Делта Едно наблюдаваше от кабината на хеликоптера драмата, която се развиваше пред очите му. На пръв поглед Рейчъл и Толанд владееха положението, макар че командосът за малко не се бе разсмял на тази мнима привидност. Автоматът в ръцете на учения беше празен — дори отдалеч виждаше, че лостчето на затвора е изтеглено назад, което показваше, че в пълнителя няма нищо.