Дан Браун - Метеоритът

— Искате ли да изключа заглушителя, за да се обадите? — попита Делта Едно.

Диспечерът погледна Рейчъл и Толанд. И двамата стояха на открито. Ако някой от тях понечеше да използва мобилен или радиотелефон, Делта Едно винаги можеше да задейства заглушаващата система. Почти нямаше риск.

— Изключете заглушителя — нареди диспечерът и извади мобифона си. — Ще проверя дали Рейчъл лъже. После ще измислим как да спасим Делта Две и да приключим с тази история.

Телефонистката в централата на НРС във Феърфакс започваше да губи търпение.

— Казах ви, не виждам никакъв Джим Самилян в планово-аналитичния отдел.

— Опитахте ли в други отдели?

Телефонистката вече беше проверила, но пак го направи и след няколко секунди заяви:

— Нямаме служител на име Джим Самилян.

— Значи сте убедена, че в НРС няма служител…

После някой извика и връзката прекъсна.

Делта Едно крещеше от ярост и включваше заглушаващата система. Бе разбрал със закъснение. На един от множеството осветени пултове в кабината на хеликоптера светеше малък диод, който показваше, че от „Гоя“ се излъчва сателитен сигнал.

„Но как? Никой не е напускал палубата!“ Преди Делта Едно да успее да включи заглушителя, връзката от кораба прекъсна сама.

Факсмашината в хидролабораторията доволно изпиука.

АБОНАТЪТ ОТКРИТ… ФАКСЪТ Е ИЗПРАТЕН

„Убивай, за да не бъдеш убит“. Рейчъл бе открила част от себе си, за чието съществуване не подозираше. Инстинкт за самосъхранение. Безпощадна твърдост, подхранвана от страх.

— Какво има в този факс? — попита гласът от комуникатора.

Тя с облекчение чу потвърждението. Факсът беше пратен, както планираше.

— Напуснете района — вперила гневен поглед в увисналия над тях хеликоптер, настоя Рейчъл. — Всичко свърши. Тайната ви е разкрита. — И обясни на противниците им каква информация е пратила. Шест страници със снимки и текст. Неопровержими доказателства, че е фалшив. — Ако не ни оставите на мира, само ще утежните положението си.

Последва тежко мълчание.

— На кого пратихте факса?

Рейчъл нямаше намерение да отговори на този въпрос. С Толанд трябваше да си спечелят колкото може повече време. Стояха близо до отвора в палубата и хеликоптерът не можеше да стреля, без да улучи увисналия над бездната войник.

— На Уилям Пикъринг? — със странна надежда предположи гласът. — Пратили сте факса на Пикъринг, нали?

„Грешка“ — помисли си Рейчъл. Наистина щеше да избере Пикъринг, но се беше наложило да предпочете друг от страх, че противниците им вече са ликвидирали директора — ход, чиято дързост щеше да е вледеняващо доказателство за решителността на врага. В миг на отчаяние бе пратила информацията на единствения друг факс, чийто номер знаеше наизуст.

В кабинета на баща си.

Номерът на факса в бащиния й офис беше мъчително запечатан в паметта й след смъртта на майка й когато сенаторът бе решил да се занимава с множество имотни подробности, без да се среща лично с Рейчъл. Никога не й беше хрумвало, че може да се обърне към него в миг на нужда, ала тази нощ той притежаваше двете най-важни качества — нужните политически мотиви без колебание да разпространи данните за метеорита и достатъчно влияние, за да се обади в Белия дом и да ги принуди да оттеглят ударния си отряд.

Рейчъл знаеше, че макар със сигурност да не е на работа в този час, баща й държи кабинета си заключен като трезор. Все едно пращаше данните в сигурен сейф. Дори нападателите да знаеха къде ги е пратила, едва ли щяха да успеят незабелязано да минат през федералната охрана в сенатската офис сграда „Филип А. Харт“ и да проникнат в кабинета на сенатора.

— На когото и да сте пратили факса — каза гласът от хеликоптера, — вие го излагате на опасност.

Младата жена разбираше, че трябва да отговори от позиция на силата въпреки разкъсващия я страх. Тя посочи войника, впримчен в клещите на тритона — краката му висяха над бездната и кръвта му капеше от десет метра височина в океана, и заяви:

— На опасност е изложен само вашият агент. Всичко свърши. Отстъпете. Информацията е пратена. Вие изгубихте. Напуснете района, иначе този човек ще умре.

Гласът отгоре настоя:

— Госпожице Секстън, съзнавате ли значението…

— Дали го съзнавам?! — избухна тя. — Знам, че убихте невинни хора! Знам, че излъгахте за метеорита! Знам и че няма да ви се размине! Даже да убиете всички ни, с вас е свършено!

Последва дълго мълчание. Накрая гласът отвърна: