Дан Браун - Метеоритът

— Седемстотин килограма на квадратен сантиметър — каза океанологът. — Май ти трябва по-голяма пушка.

Рейчъл знаеше, че времето изтича. От хидролабораторията беше чула изстрелите на палубата и се молеше всичко да се е случило точно така, както го е планирал Толанд. Вече не я интересуваше кой се крие зад измамата с метеорита — директорът на НАСА, Марджъри Тенч или самият президент. Това нямаше значение.

„Няма да им се размине. Който и да е виновен, истината ще излезе наяве“.

Раната на ръката й бе престанала да кърви и адреналинът, който течеше във вените й, приглушаваше болката и изостряше съсредоточеността й. Тя намери химикалка и лист и надраска два реда. Думите бяха директни и тромави, но красноречието беше разкош, за който в момента нямаше време. Прибави бележката към наръча уличаващи документи в ръката си — радарната разпечатка, изображенията и статиите за океанските хондрули, разпечатката от електронното микросканиране. Метеоритът бе фалшификат и това бяха доказателствата.

Напъха всички листове във факсмашината на лабораторията. Знаеше само два факс номера наизуст, но вече беше решила на кого да прати тези документи и бележката си. Затаи дъх и внимателно написа цифрите. Накрая натисна бутона за пращане, като се молеше изборът и да е разумен. Факсът изпиука.

ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ

Очакваше го. Комуникациите на „Гоя“ все още бяха заглушени. Рейчъл зачака, вперила поглед в машината. Надяваше се, че работи като домашния и факс. „Хайде!“ След пет секунди апаратът повторно изпиука.

НОВО НАБИРАНЕ…

„Да!“ Машината включи безкрайния си цикъл.

ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ

НОВО НАБИРАНЕ… ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ

НОВО НАБИРАНЕ…

Тя остави факса да търси сигнал и изтича навън в момента, в който над кораба се разнесе грохотът на хеликоптерните ротори.

На двеста и петдесет километра от „Гоя“ Гейбриъл Аш с нямо изумление се взираше в компютърния екран на сенатор Секстън. Подозренията й бяха верни. Но не си бе представяла мащабите.

Пред нея бяха десетки дигитално сканирани банкови чекове в множество сметки на Каймановите острови. Най-малката сума беше за петнадесет хиляди долара. Няколко надхвърляха половин милион.

„Всички дарения са под границата от две хиляди долара“ — бе казал Секстън.

Очевидно още отначало я беше лъгал. Гейбриъл се бе натъкнала на незаконно финансиране на предизборна кампания в огромни размери. Предателството и разочарованието се забиваха в сърцето й като ножове. „Той ме е лъгал!“

Чувстваше се глупаво. И беше бясна.

Докато седеше сама в мрака, осъзна, че няма представа какво ще прави сега.

Хеликоптерът зави над задната палуба на „Гоя“, Делта Едно погледна надолу и видя нещо абсолютно неочаквано.

Майкъл Толанд стоеше до малка подводница. В механичните й ръце, сякаш в ноктите на исполинско насекомо, Делта Две напразно се мъчеше да се освободи от двете огромни щипки.

„Какво става, за Бога?“

Очакваше го още по-смайваща гледка. На палубата се появи Рейчъл Секстън и застана до един завързан окървавен мъж, проснат до подводницата. Този мъж можеше да е само Делта Три. Жената насочи към него един от автоматите на Делта Форс и се втренчи в хеликоптера, сякаш го предизвикваше да атакува.

Делта Едно за миг се обърка. Не можеше да разбере как се е стигнало до това положение. Грешките им на ледения шелф бяха изключения от правилото, но можеха да се обяснят. Това обаче беше невъобразимо.

Дори при нормални обстоятелства унижението му щеше да е мъчително. Тази нощ обаче срамът бе още по-голям заради присъствието на още един човек в хеликоптера. Диспечерът.

След убийството при паметника на Рузвелт диспечерът беше наредил на Делта Едно да кацне в пуст обществен парк недалеч от Белия дом. По негова заповед командосът се приземи на тревисто хълмче, заобиколено с дървета. Паркиралият наблизо диспечер изникна от мрака и се качи на вертолета. След няколко секунди отново бяха във въздуха.

Въпреки че рядко се случваше диспечерите да участват в операции лично, Делта Едно не можеше да възрази. Обезпокоен от досегашните провали на Делта Форс и загрижен за растящите подозрения и внимание на много заинтересувани страни, диспечерът бе съобщил на Делта Едно, че лично ще контролира последната фаза от операцията.

И сега беше свидетел на провал, какъвто Делта Едно никога не бе претърпявал. „Това трябва да приключи. Незабавно“.