Дан Браун - Метеоритът

Рейчъл дотича при Толанд. Планът бе тя да вземе автомата на командоса, но за нещастие оръжието беше паднало в океана.

Комуникационното устройство на колана на мъжа изпращя и от него се разнесе механичен глас.

— Делта Три? Обади се. Чух изстрел.

Мъжът не отговори. Комуникаторът отново изпращя.

— Делта Три? Потвърди. Имаш ли нужда от помощ?

Почти незабавно се разнесе нов глас. И той бе механичен, но освен него се чуваше грохот на хеликоптерен двигател.

— Тук Делта Едно — обади се пилотът. — Преследвам отдалечаващата се моторница. Делта Три, потвърди. Долу ли си? Имаш ли нужда от помощ?

Толанд притисна пръта към гърлото на мъжа.

— Кажи на хеликоптера да остави моторницата. Ако убият приятеля ми, ще умреш.

Войникът потръпна от болка и вдигна комуникатора към устните си. Погледна Толанд право в очите и натисна бутона.

— Тук Делта Три. Добре съм. Унищожи моторницата.

Гейбриъл Аш се върна във вътрешната тоалетна на Секстън и се приготви да се прехвърли в своя офис. Обаждането на сенатора я бе разтревожило. Той определено се беше усъмнил, когато му бе казала, че е в кабинета си — като че ли, кой знае как, беше усетил, че го лъже. Така или иначе, тя не бе успяла да влезе в компютъра му и сега не знаеше какво да предприеме.

„Секстън ме чака“.

Докато стъпваше върху мивката и се канеше да се изтегли горе, чу нещо да изтраква на плочките. Погледна надолу и видя, че е съборила копчетата за ръкавели на сенатора.

Трябваше да остави нещата точно така, както ги е заварила.

Слезе на пода, вдигна копчетата и ги постави върху мивката. Понечи отново да се покатери, но спря и пак погледна копчетата. Монограмът привлече вниманието й. Подобно на повечето вещи на Секстън, които носеха монограм, това бяха две преплетени букви СС. Спомни си предишната парола на сенатора, ССС, и си представи календара му… ПНСАЩ… после скринсейвъра с Белия дом и оптимистичния надпис, безкрайно виещ се из екрана. „Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на…“ Замисли се. „Може ли да е толкова самоуверен?“

Знаеше, че ще й трябва само секунда, за да разбере. Забързано се върна в кабинета, отиде при компютъра и написа една седембуквена парола.

ПНСАЩСС

Скринсейвърът мигновено изчезна. Гейбриъл смаяно зяпна. „Никога не подценявай егото на политиците“.

Корки Марлинсън вече не стоеше на руля на моторницата, която се носеше с пълна скорост в нощта. Знаеше, че лодката и без него ще се движи по права линия. „Пътят на най-малкото съпротивление…“

Той седеше в задния край на моторницата и се опитваше да прецени колко сериозна е раната в крака му. Куршумът беше влязъл през прасеца и за малко не бе счупил костта. Нямаше изходна рана, така че куршумът трябваше да е останал вътре. Корки потърси нещо, за да спре кръвта, но не намери нищо — само плавници, шнорхел и две спасителни жилетки. Нямаше аптечка. Той отчаяно отвори едно сервизно шкафче и откри инструменти, парцали, изолирбанд, смазка и резервни части. Погледна окървавения си крак и се зачуди на какво разстояние трябва да се отдалечи, за да излезе извън територията на акулите.

„Много далече, по дяволите!“

Делта Едно летеше ниско над океана и се взираше в мрака за моторницата. Тъй като предполагаше, че беглецът ще се насочи към брега и ще се опита да се отдалечи максимално, командирът на отряда от Делта Форс проследи пътя на крестлайнъра в посоката, противоположна на „Гоя“.

„Вече трябваше да съм го настигнал“.

При други обстоятелства откриването на бягаща лодка щеше да е проста работа, но заглушаващите системи на хеликоптера правеха радара му безполезен. Не можеше да става и дума за затваряне на „чадъра“, докато не получеше потвърждение, че всички на борда на „Гоя“ са мъртви. Тази нощ никой от кораба нямаше да повика помощ по телефона.

„Тайната на метеорита ще умре. Тук. Сега“.

За щастие Делта Едно разполагаше с други средства за проследяване. Дори на този странен фон на горещия океан лесно можеше да открие термичната следа на моторницата. Той включи термоскенера. Температурата на океана наоколо беше тридесет и пет градуса. Емисиите на извънбордовия двигател с мощност двеста и петдесет конски сили бяха стотици градуси по-горещи.

Кракът на Корки Марлинсън се вцепени.

Тъй като не знаеше какво друго да направи, той избърса ранения си прасец с парцалите и уви раната с много пластове изолирбанд. Когато ролката свърши, целият му прасец от коляното до глезена беше покрит със стегнат сребърен пласт. Кръвта спря, въпреки че дрехите и ръцете му все още бяха окървавени.