Дан Браун - Метеоритът

Делта Едно погледна към своя партньор, който се мяташе в щипките на тритона. Трябваше да побърза. Вниманието на палубата бе насочено към Пикъринг и сега командосът можеше да направи своя ход. Той остави роторите да работят, измъкна се от задния люк и като се прикриваше зад хеликоптера, тръгна към десния трап. После с автомат в ръка продължи към носа. Преди да кацнат на палубата директорът на НРС му беше дал строга заповед и Делта Едно нямаше намерение да се провали с изпълнението на тази елементарна задача.

„След няколко минути всичко това ще е приключило“ — помисли си той.

Зак Херни седеше по халат на бюрото си в Овалния кабинет. Главата му се пръскаше. Току-що бе научил най-новата част от загадката.

„Марджъри Тенч е мъртва“.

Съветниците му бяха съобщили, че разполагат с информация, според която Тенч отишла на среща с Уилям Пикъринг при паметника на Рузвелт. Тъй като отсъстваше и директорът на НРС, хората му се бояха, че и той е мъртъв.

В последно време отношенията между президента и Пикъринг не бяха много добри. Преди няколко месеца Херни беше установил, че директорът е замесен в незаконни действия, целящи да спасят разклатената му предизборна кампания.

Пикъринг бе използвал възможностите на НРС и се бе сдобил с достатъчно мръсотия срещу сенатор Секстън, за да провали кампанията му — скандални секс снимки на сенатора с неговата съветничка Гейбриъл Аш, уличаващи финансови документи, доказващи, че Секстън взима подкупи от частни космически компании. Пикъринг анонимно беше пратил уликите на Марджъри Тенч, като бе смятал, че Белият дом ще ги използва по предназначение. Ала когато беше видял всичко това, Херни бе забранил на Тенч да го публикува. Сексскандалите и корупцията бяха смъртоносни болести във Вашингтон и изваждането на поредния случай пред публиката само щеше да увеличи недоверието към властите.

„Цинизмът погубва тази страна“.

Макар Херни да знаеше, че може да съсипе Секстън със скандал, това щеше да опетни достойнството на американския сенат, нещо, което той отказваше да направи.

„Край на окалването“. Щеше да победи сенатор Секстън в честна борба.

Разгневен от отказа на Белия дом да използва осигурените от него доказателства, Пикъринг се беше опитал да разпали скандала, като пусна слух, че Секстън е спал с Гейбриъл Аш. За нещастие, сенаторът декларира своята невинност с такова убедително възмущение, че накрая се бе наложило президентът лично да се извини за изтичането на тази информация. В крайна сметка Уилям Пикъринг беше донесъл повече проблеми, отколкото полза. Херни му заяви, че ако пак се намеси в предизборната кампания, ще го подведе под отговорност. Естествено голямата ирония бе, че директорът изобщо не харесваше президента Херни. Опитите да помогне в кампанията му се дължаха просто на страх за съдбата на НАСА. Зак Херни беше по-малката от двете злини.

„А сега някой е убил Пикъринг?“

Херни не можеше да повярва.

— Господин президент? — повика го един съветник. — Както поискахте, обадих се на Лорънс Екстром и му съобщих за Марджъри Тенч.

— Благодаря.

— Той настоява да разговаря с вас.

Херни още бе бесен на директора заради лъжата му за ПОСП.

— Кажете му, че ще му се обадя сутринта.

— Господин Екстром иска да разговаря с вас веднага — неспокойно заяви съветникът. — Много е разстроен.

„Той ли е разстроен?“ Херни усети, че още малко и ще избухне. Докато вървеше към телефона, президентът се чудеше още какво може да се е объркало тази нощ.

На Рейчъл й се виеше свят. Обзелото я като тежка мъгла смайване вече се разнасяше. Мрачната действителност я караше да се чувства гола и отвратена. Тя гледаше непознатия мъж пред себе си и едва чуваше гласа му.

— Трябва да възстановим авторитета на НАСА — казваше Пикъринг. — Спадналата й популярност и малкият й бюджет стават прекалено опасни в най-различни отношения. — Директорът замълча за миг и сивите му очи срещнаха нейните. — Рейчъл, НАСА отчаяно имаше нужда от триумф. Някой трябваше да го направи.

„Трябваше да се направи нещо“ — помисли си Пикъринг.

Метеоритът бе последен отчаян опит. Пикъринг и мнозина други бяха положили всички усилия, за да спасят НАСА, като я поставят под шапката на разузнаването, където щеше да разполага с по-голям бюджет и повече сигурност, ала Белият дом упорито отхвърляше тази идея като атака срещу чистата наука. „Недалновиден идеализъм!“ Като се прибавеше и растящата популярност на насочената срещу Управлението реторика на Секстън, директорът и неговата група от високопоставени военни разбираха, че времето изтича. Затова решиха, че единственият останал начин да спасят авторитета на НАСА и да предотвратят обявяването на Управлението на търг е да пленят въображението на данъкоплатците и Конгреса. За да оцелее, НАСА се нуждаеше от ново величие — нещо, което да напомни на данъкоплатците за славните дни на „Аполо“. А за да победи сенатор Секстън, Зак Херни имаше нужда от помощ.