Дан Браун - Метеоритът

— Ще повторя само още веднъж — вперил заплашителен поглед в Рейчъл, каза Пикъринг. — Положението е прекалено сложно, за да го разберете напълно. Допуснахте огромна грешка, като пратихте данните от кораба. Изложихте родината си на риск.

Уилям Пикъринг наистина печелеше време, увери се Толанд. И причината спокойно крачеше към тях откъм десния борд. Океанологът беше обзет от страх, когато видя войника да се приближава с купчина документи и автомат в ръце.

Майкъл реагира с решителност, която смая и самия него. Стисна оръжието си, рязко се завъртя, прицели се в командоса и натисна спусъка. Автоматът безобидно изщрака.

— Открих номера на факса — каза войникът и подаде на Пикъринг един лист. — Господин Толанд, изчерпали сте си боеприпасите.

Седжуик Секстън се втурна в коридора на сенатската офис сграда „Филип А. Харт“. Нямаше представа как е успяла Гейбриъл, но очевидно беше влязла в кабинета му. Докато разговаряха по телефона, ясно бе чул отчетливото цъкане на скъпия си стенен часовник. Можеше само да предположи, че помощничката му е подслушала срещата му с представителите на ФКГ, чула е нещо, което е подронило доверието й в него, и е отишла да търси доказателства.

„Как е проникнала в кабинета ми, по дяволите?!“

Секстън се радваше, че е променил компютърната си парола.

Влезе в офиса си и въведе шифъра за изключване на алармата. После отключи тежката двукрила врата, отвори я и влетя вътре, готов да залови Гейбриъл на местопрестъплението.

Ала там бе пусто и тъмно. Светеше само компютърният екран. Сенаторът включи лампата и се огледа. Всичко изглеждаше на мястото си. Цареше мъртвешка тишина — освен цъкането на стенния часовник.

„Къде е тя, по дяволите?“

Чу изшумоляване във вътрешната си тоалетна и се затича натам. Включи лампата. Нямаше никого. Надзърна зад вратата. Нищо.

Озадачен, Секстън се погледна в огледалото и се зачуди дали не е пил прекалено много. „Чух нещо!“ Съвсем объркан, той се върна в кабинета си.

— Гейбриъл? — извика сенаторът. Тръгна по коридора към нейния кабинет. Нямаше я и там. В стаята бе тъмно.

В дамската тоалетна се чу пускане на вода и Секстън рязко се обърна. Стигна точно когато Гейбриъл излизаше и си бършеше ръцете. Когато го видя, тя се сепна.

— Боже мой! Уплашихте ме! — ахна Гейбриъл. Изглеждаше искрено стресната.

— Какво правите тук?

— Ти каза, че си дошла да вземеш документи за НАСА от офиса си — заяви сенаторът и впери поглед в празните и ръце. — Къде са?

— Не успях да ги открия. Търсих навсякъде. Затова се забавих.

Той я погледна в очите.

— В моя кабинет ли си влизала?

„Дължа живота си на неговия факс“ — помисли си Гейбриъл.

Само допреди минути бе седяла пред компютъра на Секстън и се беше опитвала да разпечата сканираните незаконни чекове. Файловете бяха защитени и щеше да й трябва много време, за да измисли как да ги принтира. Навярно още щеше да е там, ако факс машината на сенатора не бе започнала да звъни и не я беше върнала в действителността. Гейбриъл прие това за знак, че е време да се измъкне. Без да види какво пристига по факса, тя излезе от компютъра на Секстън, подреди всичко и се върна по същия път, по който беше дошла. Тъкмо се прекатерваше през тавана на тоалетната, когато чу, че сенаторът влиза.

Сега стоеше пред него и усещаше, че той се взира в очите й за да види дали го лъже. Седжуик Секстън надушваше лъжите като никой друг. Ако го излъжеше, сенаторът щеше да разбере.

— Пили сте. — Тя се извърна настрани. „Откъде знае, че съм влизала в кабинета му?“ Той я хвана за раменете и я дръпна към себе си.

— Беше ли в кабинета ми?

Обзе я страх. Секстън наистина беше пил. Държеше се грубо.

— Във вашия кабинет ли? — Гейбриъл се насили да се засмее. — Как? И защо?

— Когато ти се обадих, чух тиктакането на стенния си часовник.

Тя потрепери. „Часовникът ли?“ Изобщо не й беше хрумнало.

— Имате ли представа колко смешно звучи това?

— Аз съм по цял ден в кабинета си. Знам как тиктака моят часовник.

Гейбриъл разбираше, че незабавно трябва да прекрати това.

„Най-добрата защита е нападението“. Поне така винаги казваше Йоланда Кол. Тя сложи ръце на кръста си и се хвърли в стремглава атака — погледна го гневно в очите и викна:

— Ще ви го кажа направо, господин сенатор. Сега е четири сутринта, вие сте пили, чули сте тиктакане по телефона си и затова сте тук, така ли? — Гейбриъл възмутено посочи вратата на кабинета му. — Нима ме обвинявате, че съм обезвредила федерална алармена система, отключила съм две ключалки, вмъкнала съм се в кабинета ви, проявила съм глупостта да отговоря по мобифона си, докато съм извършвала престъпление, на излизане пак съм включила алармената система и накрая преспокойно съм отишла в дамската тоалетна преди да избягам? Това ли искате да кажете?