Дан Браун - Метеоритът

— Прибирай се вкъщи, Гейбриъл. Не ми трябваш повече.

„Всичко свърши“ — помисли си Рейчъл.

С Толанд седяха един до друг на палубата и гледаха в дулото на автомата в ръцете на войника от Делта Форс. За нещастие, Пикъринг вече знаеше на кого е пратила факса. В офиса на сенатор Седжуик Секстън.

Съмняваше се, че баща й изобщо ще получи телефонното съобщение на директора. Пикъринг навярно щеше да отиде в офиса му много преди всеки друг. Ако успееше скришом да вземе факса и да изтрие съобщението преди пристигането на сенатора, нямаше да има нужда да го убива. Уилям Пикъринг може би беше един от малкото хора във Вашингтон, които бяха способни да проникнат тайно в сенаторски кабинет. Рейчъл винаги се бе удивлявала какво може да се постигне „в името на националната сигурност“.

„Естествено, ако не успее, може просто да прелети оттам, да изстреля един хелфайър през прозореца и да взриви факсмашината“ — помисли си Рейчъл. Нещо обаче й подсказваше, че това няма да е необходимо.

Изненада се, когато усети, че ръката й леко се плъзга в ръката на Толанд. Той й отвърна с нежно и силно стискане и пръстите им се оплетоха толкова естествено, сякаш го бяха правили цял живот. Сега й се искаше само да легне в обятията му, сгушена в безопасност от ужасния рев на нощното море, което бушуваше около тях.

„Никога — осъзна тя. — Това никога няма да стане“.

Майкъл Толанд се чувстваше като човек, открил надежда на път за бесилото.

„Животът ми се подиграва“.

Години наред след смъртта на Силия нощем му се бе искало да умре, беше изживявал дълги часове на болка и самота, единственото спасение от които сякаш бе смъртта. И все пак беше избрал живота — казваше си, че може да издържи сам. Днес за пръв път започваше да разбира нещо, което приятелите му му бяха повтаряли още отначало.

„Няма нужда да живееш сам, Майк. Ще намериш нова любов“.

Ръката на Рейчъл в неговата правеше тази ирония още по-мъчителна за преглъщане. Съдбата жестоко бе избрала момента. Сякаш от сърцето му се откъсваха много пластове броня. За миг на многоетажната палуба на „Гоя“ Толанд усети, че призракът на Силия го наблюдава, както често се случваше. Гласът й шепнеше в бурните води… повтаряше последните думи, които му беше казала.

„Ти си жилав човек. Обещай ми да си намериш друга любов“.

„Никога няма да поискам друга“ — бе й отговорил той.

Усмивката на Силия излъчваше мъдрост.

„Ще трябва да се научиш“.

И сега на палубата на „Гоя“ Толанд съзнаваше, че е започнал да се учи. Разбираше какво е щастие. И го обзе непреодолима воля за живот.

Докато се приближаваше към двамата пленници, Пикъринг се чувстваше странно безпристрастен. Спря пред Рейчъл, смътно изненадан, че не изпитва никакви задръжки.

— Понякога обстоятелствата налагат невероятни решения — заяви директорът.

Очите й бяха непреклонни.

— Вие сте виновен за тези обстоятелства.

— Войната взима жертви — вече по-твърдо отвърна той. „Попитайте Даяна Пикъринг и всички онези, които ежегодно загиват в защита на тази страна“. — Точно вие би трябвало да го разбирате, Рейчъл. — Пикъринг впери поглед в нея. — „Жертвай малцина, за да спасиш много“.

Тя го погледна с очевидно отвращение.

— И сега ние с Майкъл трябва да станем част от вашите малцина, така ли?

Пикъринг се замисли. Нямаше друг начин. После се обърна към Делта Едно.

— Освободете партньора си и приключвайте.

Командосът кимна. Директорът на НРС се обърна и тръгна към левия парапет на кораба. Предпочиташе да не гледа.

Делта Едно енергично стисна оръжието си и погледна към увисналия над бездната Делта Две. Оставаше само да затвори капака под краката му, да го освободи от щипките и да очисти Рейчъл Секстън и Майкъл Толанд. За нещастие, Делта Едно бе забелязал сложния пулт до капака — множество необозначени лостове и бутони, с които очевидно се управляваха капакът, моторът на макарата и още много други неща. Нямаше намерение да натисне грешен лост и да рискува живота на другаря си, като неволно спусне подводницата в морето.

„Елиминирай всички рискове. Не бързай“.

Щеше да принуди Толанд да го направи. И за да гарантира, че ученият няма да опита някой номер, щеше да се подсигури.

„Използвай противниците си един срещу друг“.

Делта Едно насочи дулото на автомата право към лицето на Рейчъл, само на сантиметри от челото й. Тя затвори очи и командосът видя, че Толанд стиска юмруци в безсилен гняв.