Дан Браун - Метеоритът

— Не е това — каза той и се върна на предишната страница.

Рейчъл погледна втория резултат. Скаридус Грозниус от Адус. Тя се смути.

— Що за име е това?

Толанд се подсмихна.

— Това е нов вид, който още не е класифициран. Човекът, който го е открил, има чувство за хумор. Предложил е Скаридус Грозниус за официална таксономична класификация. — Ученият отвори снимката. Появи се невероятно грозно скаридообразно същество с мустачки и флуоресциращи розови антенки.

— Подходящо име — отбеляза той. — Но не е нашата космическа буболечка. — Толанд се върна в показалеца. — Последното предложение е… — Океанологът кликна третия резултат, — Bathynomus gyganteus. — прочете той, когато текстът се появи. Снимката се зареди. Пълноцветна. В близък план.

Рейчъл се сепна.

— Боже мой! — От съществото, което я зяпаше от екрана, я побиха тръпки.

Толанд дълбоко си пое дъх.

— По дяволите! Тоя приятел ми изглежда познат.

Младата жена безмълвно кимна. Bathynomus gyganteus. Съществото напомняше на гигантска плуваща въшка. Много приличаше на фосилния вид в скалата на НАСА.

— Има някои дребни разлики — каза Толанд, като прегледа приложените анатомични схеми. — Но буболечката е почти същата. Особено като се има предвид, че е еволюирала в продължение на сто и деветдесет милиона години.

„Почти същата е, да — помисли си Рейчъл. — За съжаление“.

Океанологът прочете описанието на екрана:

— „Въпреки че е един от най-старите видове в океана, редкият и наскоро класифициран вид Bathynomus gyganteus е дълбокоморски изопод, напомнящ голяма мокрица. Достигащ дължина около половин метър, този вид се характеризира с хитинов екзоскелет, разчленен на глава, гръдна част и корем. Видът притежава чифтове крайници, антени и съставни очи като на сухоземните насекоми. Този придънен обитател няма известни врагове и живее в морска среда, доскоро смятана за необитаема“. — Толанд вдигна очи. — Което обяснява липсата на други фосили в образеца!

Рейчъл се взираше в съществото на екрана, едновременно развълнувана и несигурна, че напълно разбира какво означава всичко това.

— Представи си, че преди сто и деветдесет милиона години гнездо на тия Bathynomus gyganteus е било заровено под дълбоко океанско свлачище на тиня — възбудено рече Толанд. — Когато тинята се вкамени, буболечките се фосилизират. В същото време океанското дъно, което постоянно се движи като бавна конвейерна лента към океанските падини, отнася фосилите в зона със силно налягане, където в скалата се образуват хондрули! — Океанологът говореше все по-бързо. — И ако част от фосилизираната хондрулизирана кора се отчупи и се озове в края на падината, което се случва много често, спокойно могат да я открият!

— Но ако НАСА… — заекна Рейчъл. — Искам да кажа, ако всичко това е лъжа, в НАСА трябва да са знаели, че рано или късно някой ще забележи, че този фосил прилича на морско същество, нали така? Нали ние току-що го направихме!

Толанд принтираше снимките на Bathynomus gyganteus на лазерен принтер.

— Не знам. Даже някой да посочи приликите между фосилите и живата морска въшка, физиологията им не е еднаква. Това дори още по-категорично доказва твърдението на НАСА.

Рейчъл най-после разбра.

— Панспермия. — „Живот на Земята, посят от космоса“.

— Точно така. От научна гледна точка приликите между космическите и земните организми са напълно логични. Тази морска въшка всъщност потвърждава твърденията на НАСА.

— Освен ако не се оспори автентичността на метеорита.

Толанд кимна.

— Щом се оспори, всичко рухва. От приятел на НАСА нашата морска въшка се превръща в техен враг.

Рейчъл мълчаливо се взираше в страниците със снимките, които излизаха от принтера. Опитваше се да си каже, че всичко това е случайна грешка на Управлението, ала знаеше, че не е така. Хората, които допускаха случайни грешки, не се опитваха да убиват.

В лабораторията внезапно се разнесе носовият глас на Корки:

— Невъзможно!

Толанд и Рейчъл се обърнаха едновременно.

— Пак ще измерим това проклето съотношение! Просто няма логика!

Завия забързано се появи с няколко компютърни разпечатки в ръка. Лицето й бе пепеляво.

— Майк, не знам как да го кажа… — Гласът й секна. — Съотношението между титана и циркония в този образец… — Тя се прокашля. — Съвсем ясно е, че в НАСА са допуснали огромна грешка. Техният метеорит е океанска скала.

Толанд и Рейчъл се спогледаха, ала не казаха нищо. Вече знаеха. Всички подозрения и съмнения се бяха надигнали като гребен на вълна и достигаха кулминационната си точка.