Дан Браун - Метеоритът

— Компютърджиите са тийнейджъри. Я да се опитат да запомнят шест случайни букви, когато станат на четирийсет! Освен това вратата е с аларма. Никой не може да влезе.

Гейбриъл усмихнато се приближи.

— Ами ако някой се вмъкне, докато сте в клозета?

— И опита всякакви комбинации ли? — Той се засмя скептично. — Аз наистина се разтакавам в тоалетната, обаче не чак толкова.

— Басирам се на вечеря в „Давид“, че ще позная паролата ви за десет секунди.

Секстън я погледна заинтригувано и весело.

— Ти не можеш да си позволиш да ме поканиш в „Давид“, Гейбриъл.

— Значи признавате, че ви е страх!

Сенаторът с въздишка прие баса.

— За десет секунди ли? — Той излезе от системата и даде знак на Гейбриъл да заеме мястото му. — Знаеш, че в „Давид“ си поръчвам само салтимбока 4 4 Италианско ястие. — Б.пр. . А тя никак не е евтина.

Гейбриъл сви рамене и седна.

— Парите са си ваши.

ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛАТА:

— Десет секунди — напомни Секстън.

Тя се засмя. Щеше да й отнеме само две. Дори от прага бе успяла да види, че сенаторът въвежда трибуквената парола много бързо, при това само с показалец. „Явно един и същи клавиш. Много неблагоразумно“. Гейбриъл беше видяла и че ръката му е разположена над крайната лява част на клавиатурата — което свеждаше възможностите до около девет букви. Изборът на буквите бе елементарен — Секстън беше влюбен в тройното повторение на името си. Сенатор Седжуик Секстън. „Никога не подценявай егото на политиците“. Гейбриъл написа ССС и влезе в системата.

Секстън смаяно зяпна.

Това беше миналата седмица. Сега Гейбриъл отново седеше пред компютъра и бе убедена, че сенаторът не е отделил време, за да си измисли друга парола.

„Защо му е? Той ми има пълно доверие“.

Тя написа ССС.

НЕВАЛИДНА ПАРОЛА — ДОСТЪП ЗАБРАНЕН

Гейбриъл ахна. Очевидно бе надценила доверието на сенатора.

Атаката беше неочаквана. Страховитият силует на боен хеликоптер се стрелна като гигантска оса от небето на югозапад от „Гоя“. Рейчъл не се съмняваше нито какво е това, нито защо идва.

В мрака от носа на вертолета се разнесе грохот и дъжд от куршуми обсипа фибростъклената палуба на кораба, като проряза линия напречно на кърмата. Рейчъл със закъснение се хвърли да се прикрие и усети пареща болка в ръката. Тежко се строполи на палубата, претърколи се и изпълзя зад прозрачния купол на подводницата „Тритон“.

Над нея избухна грохот на ротори и хеликоптерът префуча над кораба. Шумът утихна със зловещо свистене. Вертолетът се стрелна над океана и започна да обръща за втора атака.

Просната на палубата, разтрепераната Рейчъл притисна ръката си и се огледа за Толанд и Корки. Двамата мъже се бяха скрили зад един навес и сега с олюляване се изправяха, ужасено вторачени в небето. Рейчъл се надигна на колене. Целият свят сякаш изведнъж бе започнал да се движи забавено.

Приклекнала зад прозрачния купол на подводницата, тя панически погледна единствената им възможност за бягство — хеликоптера на бреговата охрана. Завия вече се качваше в кабината и отчаяно им махаше. Рейчъл видя как пилотът скача на седалката и пали двигателите. Перките се завъртяха; съвсем бавно. Прекалено бавно. По-бързо!

Рейчъл усети, че се изправя, готвеше се да се затича, чудеше се дали може да прекоси палубата преди враговете да са се върнали. Зад себе си чу Корки и Толанд да се приближават към нея и чакащия ги вертолет. „Да! Бързо!“

И тогава го видя.

От пустия мрак на сто метра в небето изникна тънък като молив лъч червена светлина и се плъзна по палубата на „Гоя“. После откри целта си и спря върху хеликоптера на бреговата охрана.

Трябваше й само миг, за да разбере какво е това. В този ужасяващ момент й се стори, че всичко на палубата се слива в странна смесица от форми и звуци. Толанд и Корки тичаха към нея… Завия махаше като обезумяла от хеликоптера… червеният лазер разсичаше нощното небе.

Беше късно.

Рейчъл се хвърли на пътя на Корки и Толанд и разпери ръце в опит да ги спре. Тримата се строполиха на палубата.

В далечината проблесна бяла светлина. Пред смаяния и ужасен поглед на Рейчъл по линията на лазерния лъч премина идеално права огнена следа.

Ракетата „Хелфайър“ улучи корпуса и хеликоптерът се пръсна на парчета като играчка. Разтърсващата вълна от топлина и шум помете палубата, отгоре заваляха пламтящи шрапнели. Горящият скелет на вертолета се наклони върху изкривената си опашка, залюля се за миг, прекатури се през борда и падна в океана сред съскащ облак пара.