Дан Браун - Метеоритът

Толанд затаи дъх.

— Този пропуск случайно да има нещо общо с хондрули?

На лицето на Завия се изписа изумление.

— Господи, някой вече е успял да ти се обади?

Океанологът погледна Корки, после отново се обърна към Завия.

— Виж, трябва да знам всичко, което можеш да ми кажеш за тия хондрули. Каква грешка съм допуснал?

Тя очевидно усети, че той говори абсолютно сериозно.

— Наистина не е нищо важно, Майк. Преди известно време прочетох една кратка статия в специализирано научно списание, но не разбирам защо толкова се тревожиш.

Толанд въздъхна.

— Колкото и странно да ти звучи, Завия, колкото по-малко знаеш засега, толкова по-добре. Искам само да ни кажеш, каквото знаеш за хондрулите и после ще те помоля да анализираш един скален образец.

Завия изглеждаше озадачена и малко обезпокоена.

— Добре, чакай да ти донеса оная статия. В кабинета ми е. — Тя остави сандвича си и тръгна към вратата.

— Може ли да го доям? — извика след нея Корки.

Геоложката спря и го попита смаяно:

— Моя сандвич ли искате да доядете?

— Ами, просто си помислих, че ако вие…

— Сам си вземете сандвич, по дяволите. — Тя излезе.

Толанд се подсмихва и посочи хладилника за образци.

— На най-долната лавица, Корки. Между самбуката и торбичките от сепия.

Рейчъл слезе от мостика и тръгна към хеликоптерната площадка. Пилотът от бреговата охрана дремеше, но се понадигна, когато тя почука по стъклото.

— Свършихте ли вече? — попита той. — Много сте бързи.

Младата жена нервно поклати глава.

— Можете ли едновременно да включите радарите за повърхността и въздуха?

— Естествено. В радиус от петнайсет километра.

— Тогава го направете, моля.

Озадачен, той натисна няколко бутона и радарният екран се освети. Стрелката лениво започна да описва кръгове.

— Има ли нещо?

Пилотът остави стрелката да направи няколко пълни завъртания, после донастрои радара и изчака още малко. Изглеждаше чисто.

— В периферията има два малки кораба, но се отдалечават от нас. Иначе във всички посоки има много километри открито море.

Рейчъл Секстън въздъхна, въпреки че не се чувстваше особено облекчена.

— Направете ми една услуга. Ако забележите да се приближава нещо — кораби, самолети каквото и да е, — веднага ми съобщете.

— Естествено. Всичко наред ли е?

— Да. Просто искам да знам, ако се появи компания.

Пилотът сви рамене.

— Ще следя радара. Ако изскочи нещо, вие ще научите първа.

Рейчъл нервно се запъти към хидролабораторията. Корки и Толанд стояха сами пред един компютърен монитор и дъвчеха сандвичи.

— Какво да е? — с пълна уста извика астрофизикът. — Пилешки с миризма на риба, наденица с миризма на риба или яйчена салата с миризма на риба?

Тя не му обърна внимание.

— Майк, трябва бързо да свършваме работа и да се махаме от този кораб!

Новината за хондрулите бе почти също толкова смущаваща, колкото съобщението на Рейчъл за неуспешния опит да се свърже с Пикъринг. Директорът не отговаряше. И някой се опитваше да засече координатите на „Гоя“.

— Спокойно — каза Толанд на спътниците си. — Тук сме в безопасност. Пилотът от бреговата охрана следи радара. Ще ни предупреди навреме, ако някой се приближи.

Рейчъл кимна, въпреки че все още бе нервна.

— Майк, какво е това, по дяволите? — попита Корки и посочи един компютърен монитор „Спарк“, който показваше зловещ сюрреалистичен образ, пулсиращ и кипящ като жив.

— Акустичен Доплеров скенер на течения — поясни океанологът. — Това е напречен разрез на теченията и температурните пластове в океана под кораба.

Рейчъл го зяпна.

— Върху това ли сме закотвени?

Толанд трябваше да признае, че картината изглежда страховито. Водата на повърхността беше синкаво зелена, но с повишаването на температурата надолу цветовете преливаха към заплашително оранжево-червено. На дълбочина километър и половина, точно над дъното, бушуваше кървавочервен въртоп.

— Това е циклонът — каза той.

— Прилича на подводно торнадо — изсумтя Корки.

— Принципът е същият. Океаните обикновено са по-студени и по-плътни при дъното, но тук динамиката е обратна. По-дълбоката вода е затоплена и по-лека, затова се издига към повърхността. В същото време повърхностната вода е по-тежка, затова потъва надолу по спирала, за да запълни празнотата. Така се получават тези спирални океански течения. Огромни водовъртежи.

— Каква е тази издутина на дъното? — Корки посочи равното океанско дъно, над което като балон се издигаше голям купол. Точно над него кипеше въртопът.