Дан Браун - Цифрова крепост

— Но ще изтриеш алгоритъма веднага след като го разгледаме?

— Абсолютно — без да оставя следа от него.

Сюзан се намръщи. Тя знаеше, че едва ли щяха да намерят ключа на Хейл веднага. Да се открие ключ със случайно съдържание на един от твърдите дискове във „Възел 3“ беше като да се намери загубен чорап в спалня с размерите на Тексас. Търсачките на информация в компютрите работят добре само когато знаеш какво точно търсиш, но този ключ бе със случайно съдържание. За щастие обаче, понеже в „Крипто“ често имаха работа със случайни данни, Сюзан и колегите й бяха разработили сложен процес, известен под името „несъответстващо търсене“. Ставаше дума за това да се накара компютърът да изследва всеки символен низ на твърдия диск, като сравнява низа със съдържанието на голям речник и маркира всеки низ, който изглежда безсмислен или със случаен характер. Първоначалната настройка на параметрите на програмата не беше лесна, но бе постижима, разбира се.

Сюзан разбираше, че тя е логичният избор на човек, който иска да намери ключа. Въздъхна и се помоли да не съжалява за това.

— Ако всичко мине добре, ще ми отнеме около половин час.

— Тогава да се залавяме за работа — каза Стратмор, сложи ръка на рамото й и я подбутна към „Възел 3“.

Обсипаното със звезди небе беше покрило купола като пелена. Сюзан се запита дали и Дейвид гледа в този момент същите звезди.

Когато наближиха тежката стъклена врата на „Възел 3“, Стратмор тихо изруга. Пултът на електронната ключалка на „Възел 3“ беше тъмен и вратата естествено бе затворена.

— Дявол да го вземе — каза той. — Захранването. Забравих.

Огледа плъзгащата се врата и пристисна длани в стъклото. Напъна се и се опита да я избута встрани. Дланите му бяха потни и се плъзгаха. Той ги изтри в панталоните си и опита пак. Този път вратата леко се отмести.

Сюзан застана зад него и опитаха заедно. Вратата се отвори може би два пръста — бледосиня ивица. Задържаха я така, но налягането на въздуха бе прекалено високо и след малко вратата отново хлопна и се затвори.

— Я почакай — каза Сюзан и застана този път пред Стратмор. — Окей, да опитаме пак.

Натиснаха. Вратата се открехна няколко сантиметра. Отвътре се изля синя светлина — терминалите бяха включени, понеже се смяташе, че работата им е критично важна за работата на TRANSLTR, така че те получаваха с приоритет част от аварийното захранване.

Сюзан заби тока на обувката си в мокета и натисна с все сили. Вратата започна да се движи. Стратмор помръдна, за да намери по-добър ъгъл, плъзна ръцете си в центъра на лявата половина и също натисна. Бавно и неохотно двете крила започнаха да се раздалечават. Сега бяха отворени на около крачка.

— Не отпускай — запъхтян каза Стратмор. — Само… още… малко.

Сюзан се намести така, че да опре рамо в отворения ръб на вратата. Отново забута с всички сили и този път беше по-лесно, понеже ъгълът бе съвсем друг. Но вратата се съпротивляваше на усилията им.

Преди Стратмор да успее да й попречи, Сюзан се вмъкна в пролуката. Искаше да се махне от „Крипто“ и познаваше Стратмор достатъчно добре, за да е сигурна, че той няма да мръдне оттук, докато не намерят ключа в компютъра на Хейл.

Застана между двете крила на вратата и натисна така, че костите й изпукаха. Вратата натискаше обратно. Изведнъж Сюзан я изпусна и крилата мигновено започнаха да се затварят. Стратмор се бореше, но сам нямаше шанс. Миг преди крилата да се захлопнат Сюзан скочи от другата страна и се строполи на пода.

Началникът й с мъка открехна вратата на няколко сантиметра и опря лице в междината.

— Господи, Сюзан… удари ли се?

Сюзан стана и оправи дрехите си.

— Нищо ми няма.

Огледа се. Във „Възел 3“ нямаше никого. Синкавото сияние на мониторите придаваше на всичко някаква призрачност. Тя се обърна към притисналия лице към пролуката Стратмор — на тази светлина той изглеждаше болнаво бледен.

— Сюзан — каза той, — дай ми двайсет минути да изтрия каквото трябва в Сис-сек. Когато свърша, връщам се при моя терминал и спирам TRANSLTR.

— Добре! — отвърна Сюзан и огледа тежката стъклена врата. Знаеше, че докато TRANSLTR не освободи част от консумираната мощност от аварийното захранване, тя ще си остане пленник във „Възел 3“.

Стратмор пусна крилата и те се захлопнаха с щракване. Сюзан проследи с поглед как началникът й изчезва в мрака под купола на „Крипто“.

Новозакупената „Веспа“ на Бекър се мъчеше по пътя за Аеропуерто де Севиля. Ръцете му стискаха дръжките до болка. Часовникът му показваше почти два след полунощ.