Дан Браун - Цифрова крепост

— Защото не е могъл да накара TRANSLTR да разбие шифъра. Опитвал какво ли не, но „Гонтлит“ неизменно отхвърлял файла. Бил шифрован с някакъв алгоритъм с публично известен ключ, който филтрите още не познавали. И на Джаба му трябвали почти шест часа да ги актуализира.

Бринкерхоф беше смаян.

— Стратмор побеснял. И накарал Джаба да инсталира ключ за заобикаляне на „Гонтлит“, в случай че нещо подобно се случи пак.

— Господи — възкликна Бринкерхоф. — Нямах представа. — После присви очи. — Всъщност… какво искаш да ми кажеш с това?

— Според мен Стратмор вчера е използвал точи ключ… за да обработи файл, който „Гонтлит“ е отхвърлил.

— Е, и? Нали ключът е затова?

Мидж поклати глава.

— Не и ако във файла има вирус.

Бринкерхоф подскочи.

— Вирус? Откъде накъде вирус?

— Това е единственото обяснение — каза тя. — Според Джаба само вирус може да вкара TRANSLTR в толкова дълго продължаващ цикъл, така че…

— Чакай малко! — прекъсна я Бринкерхоф. — Стратмор ми заяви, че всичко е наред!

— Лъже.

Бринкерхоф не можеше да разбере.

— Искаш да кажеш, че Стратмор съзнателно е вкарал вирус в TRANSLTR?

— Не — остро отговори тя. — Не мисля, че е знаел за съществуването на вирус. Според мен са го изработили.

Бринкерхоф загуби дар слово. Според него Мидж Милкен определено не бе с всичкия си.

— Това предположение обяснява много неща — настоя тя. Най-малкото обяснява защо е останал тук цяла нощ.

— Вкарвал е вируси в собствения си компютър?

— Престани! — с досада каза тя. — Опитва се да прикрие собствената си грешка! А сега не може да спре TRANSLTR и да възстанови захранването, защото вирусът е вкарал процесорите в безкраен цикъл, от който не могат да излязат.

Бринкерхоф извъртя театрално очи. Мидж и в миналото бе откачала, но никога като сега. Опита се да я успокои:

— Джаба, изглежда, не се притеснява много.

— Джаба е глупак — изсъска тя.

Това вече изненада Бринкерхоф. Никой никога не беше наричал Джаба глупак — „прасе“ може би да, но „глупак“?…

— Опитваш се да наложиш женската си интуиция над научните степени на Джаба в сферата на антиинвазивното програмиране? — И като видя, че го гледа неприязнено, вдигна примирително ръце. — Мидж, знам, че мразиш Стратмор, но…

— Това няма нищо общо със Стратмор! — На Мидж започваше да й писва от тази „констатация“. — Първото, което трябва да направим, е да се уверим, че Стратмор наистина е заобиколил „Гонтлит“. След което трябва да се обадим на директора.

— Страхотно! — изпъшка Бринкерхоф. — Защо не взема да позвъня на Стратмор и да го помоля да ни изпрати подписано от него заявление?

— Не става! — отговори тя, без да обръща внимание на сарказма му. — Стратмор вече ни излъга веднъж. — После го погледна в очите. — Имаш ли ключ за кабинета на Фонтейн?

— Естествено, нали съм личният му помощник.

— Дай ми го.

Бринкерхоф не можеше да повярва на ушите си.

— Мидж, надявам се да ме разбереш, но няма абсолютно никакъв начин да те пусна в кабинета му.

— Налага се! — настоя тя. После се обърна и започна да въвежда нещо на клавиатурата на Големия брат. — Поисках списъка със заданията в опашката на TRANSLTR. Ако Стратмор е заобиколил „Гонтлит“, това веднага ще се види на разпечатката.

— И какво общо има това с кабинета на Фонтейн?

Тя го изгледа яростно.

— Този списък може да бъде разпечатан само на принтера в кабинета на Фонтейн. Не ми казвай, че не го знаеш!

— Причината е, че става дума за информация с поверително съдържание, Мидж.

— Това е криза. Трябва да видя списъка.

Бринкерхоф сложи ръце върху раменете й.

— Мидж, успокой се, моля те. Знаеш, че не мога да…

Тя изсумтя и пак се обърна към клавиатурата.

— Пускам го да се разпечатва. Влизам там, вземам го и излизам. Дай ми ключа!

— Мидж…

Тя свърши с клавиатурата и отново се обърна към него.

— Чад, справката се разпечатва за трийсет секунди. Ето как ще се разберем. Даваш ми ключа. Ако Стратмор е заобиколил филтрите, викаме охраната. Ако бъркам, тръгвам си, а ти отиваш да мажеш мармалад по Кармен Уерта. — Изгледа го злобничко и протегна ръка. — Чакам…

Бринкерхоф изпъшка и за сетен път съжали, че я бе върнал от коридора да провери отчета на „Крипто“. После изгледа протегнатата й ръка.

— Говориш за класифицирана информация в кабинета на директора. Имаш ли представа какво ще се случи, ако ни хванат?

— Директорът е в Южна Америка.

— Съжалявам… — каза след кратко колебание Бринкерхоф. — Просто не мога! — Скръсти ръце на гърдите си и тръгна да излиза.