Дан Браун - Цифрова крепост

Обърна се към терминала на Хейл и усети някаква странна миризма — миризма, която определено не бе присъща на „Възел 3“. Запита се дали при тези проблеми със захранването не се е повредил дейонизаторът. Все пак миризмата смътно й бе позната и заедно с нея Сюзан усети да я побиват тръпки. Тя си представи заключения долу в голямата си гореща килия Грег Хейл. „Дали не е запалил нещо?“ Вдигна поглед към решетките на вентилационната система и подуши… Но миризмата идваше от по-близко.

Този път погледна към вратата на кухничката. И веднага позна миризмата: беше смес от одеколон и пот.

Отскочи неволно, защото не беше подготвена за онова, което видя: две очи я наблюдаваха иззад процепа на вратата. Трябваше й само миг, за да осъзнае вледеняващата истина: Грег Хейл изобщо не бе заключен долу, той беше във „Възел 3“! Явно бе успял да се измъкне от шахтата, преди Стратмор да заключи капака. И беше достатъчно силен, за да отвори вратата на „Възел 3“ самичък.

Бе чувала, че истинският ужас е парализиращ — сега вече можеше да каже от собствен опит, че това е мит. В мига, в който мозъкът й схвана какво става, тя вече бе в движение назад към вратата на „Възел 3“ с едничката мисъл някак да избяга.

Зад гърба й нещо изтрещя — Хейл изскочи в залата и затича след нея.

Сюзан събори някаква лампа зад себе си в опит да препъне приближаващия се Хейл. Усети го, че я прескача без усилие.

Когато дясната му ръка я обхвана изотзад през кръста, усещането бе сякаш се бе ударила в стоманен прът. Мускулестото му тяло се притисна в гърба й.

Сюзан се задърпа и замаха с ръце. Лакътят й се удари в нещо, което изхрущя. Хейл я пусна, хвана се за носа с две ръце и изкрещя:

— Мамка му…

Сюзан се хвърли към плъзгащата се врата — молеше се за чудото в този момент Стратмор да възстанови захранването и вратата да се отвори. Нищо подобно не се случи и тя само безсилно заудря с юмруци по дебелото стъкло.

Загубил малко от пъргавината си, Хейл тежко закрачи към нея. Лицето му бе плувнало в кръв. Миг по-късно ръцете му отново я обхванаха — едната върху лявата й гръд, другата — през корема.

Тя изпищя.

Хейл я влачеше назад, токата на колана му болезнено се впиваше в гърба й. Сюзан просто не можеше да повярва, че едно човешко същество може да е толкова силно. Той продължаваше да я тегли и от триенето в мокета обувките й се изуха. Без никакво усилие Хейл я вдигна във въздуха и я стовари на пода до нейния терминал.

Сюзан лежеше по гръб, полата й се бе набрала до кръста й. Горното копче на блузката й се бе разкопчало. В безсилен ужас тя гледаше как Хейл я възсяда — притисна я с тежестта си към пода. Не можеше да разчете нищо в очите му. Или… или може би страх? Или гняв все пак? Очите му се забиха в тялото й. Обхвана я нова вълна на паника.

Хейл се намести върху нея и я загледа яростно, В главата й се стрелкаха откъслечни образи на онова, което я бяха учили за самоотбраната. Опита се да се противопостави, но тялото й отказваше да реагира. И тя престана да се бори. Просто затвори очи.

„Господи, моля те… не!“

Бринкерхоф крачеше из офиса на Мидж.

— Никой не е заобикалял „Гонтлит“. Това е невъзможно!

— Бъркаш — отсече тя. — Току-що разговарях с Джаба. Той каза, че миналата година е инсталирал възможност за заобикаляне на филтрите му.

Личният помощник на Фонтейн я изгледа със съмнение.

— Чувам такова нещо за пръв път.

— Никой не го е чувал. Това е трябвало да бъде голяма тайна.

— Мидж — отново заспори Бринкерхоф, — Джаба е маниак на тема сигурност и защита! Той никога не би инсталирал програмен ключ за заобикаляне на филтрите…

— Стратмор го е накарал — прекъсна го тя.

Бринкерхоф буквално си представи как мозъкът й щрака.

— Помниш ли миналата година — попита тя, — когато Стратмор работеше върху онази антисемитска терористична група в Калифорния?

Бринкерхоф кимна. Това бе един от големите удари на Стратмор. Използвайки TRANSLTR, за да разбие прехванато шифровано съобщение, той бе разкрил заговор да се заложи бомба в едно еврейско училище в Лос Анджелис. Беше успял да разшифрова някакъв имейл само дванайсет минути, преди бомбата да експлодира, и с едно светкавично телефонно обаждане беше спасил живота на триста ученици.

— Е, нека сега ти кажа нещо — продължи Мидж. — Според Джаба Стратмор е прехванал онзи имейл шест часа преди бомбата да гръмне.

Челюстта на Бринкерхоф увисна.

— Но… но… защо е чакал толкова?