Дан Браун - Цифрова крепост

Мълчание.

— Мидж? Чуваш ли ме?

Отговорът на Мидж бе леденостуден:

— Джаба, аз си върша работата. Не очаквам някой да ми крещи, че правя точно това. И най-сетне, когато се обаждам, за да се поинтересувам защо един цял корпус от АНС, в който са инвестирани милиарди долари, е тъмен като… като и аз не знам какво, очаквам професионален отговор.

— Уф, добре де.

— Едно най-просто „да“ или „не“ би ми било достатъчно. Възможно ли е проблемът на „Крипто“ да е свързан по някакъв начин с вирус?

— Мидж… нали ти казах…

— Да или не? Възможно ли е в TRANSLTR да има вирус?

Джаба въздъхна.

— Не. Мидж. Това е абсолютно изключено.

— Благодаря ти.

Той се засмя насила и се опита да разведри обстановката:

— Освен, ако не допускаш, че Стратмор лично е написал вирус и е заобиколил моите филтри.

Настъпи тишина. Когато Мидж проговори отново, в гласа й звучеше смайване:

— Искащ да кажеш, че Стратмор може да заобиколи филтрите?

Джаба пак въздъхна.

— Това беше шега, Мидж.

Но разбираше, че вече е прекалено късно.

Стратмор и Сюзан стояха до затворения капак на шахтата и обсъждаха какво да правят.

— Там долу лежи трупът на Фил Чартрукян — каза Стратдор. — Ако се обадим за помощ, в „Крипто“ ще настане цирк.

— Какво предлагаш да направим тогава? — попита Сюзан, чието единствено желание в момента бе да се махне по-скоро оттук.

Стратмор помисли малко.

— Не ме питай как точно се е случило — каза той и погледна затворения капак, — но на мен ми се струва, че по една случайност сме открили и неутрализирали „Северна Дакота“. Страхотен късмет, ако питаш мен. — Той все още не можеше да повярва, че Хейл има нещо общо с плана на Танкадо. — Според мен Хейл крие ключа в своя терминал… макар да не изключвам да държи копие и у дома си. Както и да е, важното е, че сега е заключен.

— Защо тогава не позвъним на охраната, за да го арестуват?

— Моментът не е удобен — обясни Стратмор, — защото, ако Сис-сек надушат за безкрайната обработка на TRANSLTR, ще лъсне един нов проблем, с който не знам как ще се оправяме. Искам да кажа, че е най-добре да ликвидираме всички следи от „Цифрова крепост“, преди да отворим вратите.

Сюзан неуверено кимна. Планът звучеше добре. Когато охраната заловеше Грег Хейл някъде из подземните нива и го обвинеше в убийството на Фил Чартрукян, той вероятно щеше да се опита да ги изнудва със заплахата, че ще разкрие пред света факта на съществуването на „Цифрова крепост“. Но доказателството щеше да бъде заличено и Стратмор можеше да се преструва, че чува за пръв път за това: „Безкрайна обработка? Неразбиваем алгоритъм? Но това е абсурдно! Хейл не е ли чувал за принципа на Бергофски?“

— Ето какво трябва да направим — очерта Стратмор контурите на плана. — Изтриваме от компютрите кореспонденцията между Хейл и Танкадо. Изтриваме всички следи за това, че съм заобиколил филтрите на „Гонтлит“, изтриваме анализа на Фил Чартрукян, журналния файл за изпълнените задачи… всичко. „Цифрова крепост“ изчезва. Никога не е съществувала. Погребваме ключа на Хейл и се молим на бога Дейвид да намери копието у Танкадо.

Дейвид, сети се Сюзан и веднага побърза да го прогони от съзнанието си, защото трябваше да съсредоточи вниманието си върху задачите в момента.

— Аз поемам лабораторията на Сис-сек — каза Стратмор, — статистиката в журналния файл, статистиката за полиморфизма на низовете и всичко свързано с тези неща. Ти се залавяш с „Възел 3“. Изтрий цялата електронна поща на Хейл. Заличи доказателствата за някаква връзка с Танкадо и всички упоменавания на „Цифрова крепост“.

— Окей — съгласи се Сюзан, — ще изтрия целия твърд диск на Хейл. Ще го преформатирам.

— Не — възрази веднага Стратмор, — недей. Хейл най-вероятно крие там копие на ключа. Искам го.

Сюзан ахна:

— Искаш ключа? Мислех, че правим всичко това, за да унищожим ключа!

— Така е. Но аз искам да имам копие. Искам да отворя проклетия му файл и да видя какво представлява програмата му.

Сюзан споделяше любопитството на Стратмор, но инстинктът й подсказваше, че отключването на алгоритъма на „Цифрова крепост“ не е разумно, колкото и интересно да би било. За момента поне опасната програма оставаше заключена в зашифрованото си „хранилище“ и беше безвредна. Но в мига, в който я разшифроваха…

— Шефе, мисля, че ще е най-добре, ако просто я…

— Искам ключа — късо й отговори той.

Сюзан трябваше да признае, че откакто бе чула за „Цифрова крепост“, бе почувствала определено чисто академично любопитство да разбере какво точно е постигнал Танкадо и как го е направил. Защото фактът на съществуването на „Цифрова крепост“ противоречеше на фундамента на криптографията. Сюзан погледна началника си.