Дан Браун - Цифрова крепост

— Плащам десет хиляди песети, ако ме откараш до летището!

Хлапето изгаси моторчето, без да му обръща внимание.

— Двайсет хиляди! — качи Бекър. — Трябва да стигна до летището!

Младежът вдигна глава.

— Scusi? — Беше италианец.

— Aeroporto! Per favore. Sulla Vespa! Venti mille pesete!

Италианецът огледа мръсния малък мотор и се засмя:

— Venti mille pesete? La Vespa?

— Cinquanta mille! — предложи Бекър. Петдесет хиляди песети бяха около четиристотин долара.

Момчето се засмя със съмнение.

— Dov’e la plata? — „Къде са парите?“

Бекър извади пет банкноти по 10000 песети от джоба си и ги подаде. Италианецът погледна парите, после приятелката си. Момичето грабна банкнотите и ги напъха в блузата си.

— Grazie! — широко се усмихна италианецът, хвърли ключовете на веслата на Бекър, хвана момичето за ръка и двамата побягнаха смеейки се към сградата.

— Aspetta! — извика Бекър след тях. — Чакай! Исках да ме откараш!

Образът на пречупеното върху корпуса на генератора тяло на Фил Чартрукян щеше да остане задълго запечатан в съзнанието на Сюзан. А мисълта, че Хейл се крие някъде в подземията на „Крипто“, й се струваше фантастична. Истината обаче бе очевидна — Хейл бе блъснал Чартрукян в шахтата.

Минаха покрай сянката на TRANSLTR обратно към главния изход на „Крипто“ — вратата, през която Сюзан бе влязла само преди няколко часа. Комбинацията, която набра върху изгасналата клавиатура до вратата, бе безсилна да я помести. Беше в капан — „Крипто“ се бе превърнал в затвор. Куполът се намираше на някакви сто метра от главния корпус на АНС, но беше достъпен само през главния портал. Освен това, понеже „Крипто“ бе на автономно захранване, в телефонната централа едва ли бяха разбрали за проблемите им.

— Основното захранване е изключено — каза Стратмор. — Сега сме на аварийно.

Аварийното захранване на „Крипто“ бе проектирано по такъв начин, че приоритет над всичко, в това число осветление и пропускна система, имаше TRANSLTR и охладителната му система. Това беше направено така, за да бъде гарантирано, че никакъв токов удар или спиране на тока няма да прекъсне работата на TRANSLTR, ако се случи да работи по изключително важна задача. На свой ред това означаваше още, че TRANSLTR няма да работи без охлаждащата си фреонова система — в затворено неохладено пространство три милиона процесора могат да вдигнат температурата до невъобразимо ниво, дори може да запалят силициевите чипове и това да доведе до поток от разтопен метал. А това бе картина, която никой не искаше да си представя в подробности.

— Спокойно, Сюзан — каза Стратмор и сложи твърдата си ръка върху рамото й.

Окуражителното му докосване я извади от вцепенението и тя изведнъж си спомни защо бе тръгнала да го търси. И извика:

— Шефе! Грег Хейл е „Северна Дакота“!

В полумрака се възцари дълга тишина. Накрая Стратмор проговори с глас, повече объркан, отколкото изненадан:

— Какво говориш?

— Хейл — прошепна Сюзан — е „Северна Дакота“.

Нова дълга пауза, през която Стратмор обмисляше последиците от думите на Сюзан.

— Трейсърът? — беше все така объркан. — Открил е Хейл?

— Трейсърът още не е свършил. Хейл го бе прекъснал първия път!

И Сюзан продължи с подробно обяснение как Хейл е прекъснал работата на трейсъра й и как тя е открила електронна поща от Танкадо в анонимния акаунт на Хейл. Отново последва мъчително дълга пауза. Накрая Стратмор поклати глава и каза недоверчиво:

— Няма начин Грег Хейл да е подсигуровката на Танкадо! Това е абсурдно! Танкадо никога не би се доверил на Хейл.

— Шефе — каза тя, — Хейл веднъж ни провали със „Скипджак“. Танкадо му е вярвал.

Стратмор не можеше да намери думи, с които да възрази.

— Спри TRANSLTR — замоли го Сюзан. — Разкрихме „Северна Дакота“. Нека сега повикаме охраната. Да се махнем най-сетне оттук.

Стратмор вдигна ръка, за да покаже, че му трябва малко време, за да помисли.

Сюзан гледаше тревожно към отворената шахта. Тя се намираше точно зад TRANSLTR, но червеникавото сияние, бликащо от нея, се разстилаше върху черните плочки на пода като огън върху лед. „Хайде, моля те, обади се на охраната. Прекъсни TRANSLTR! Да излезем оттук!“

Изведнъж Стратмор взе решение — и бе готов за действие.

— Следвай ме! — нареди той и закрачи към отвора на шахтата.

— Шефе! — опита се да го спре тя. — Хейл е опасен. Той…

Но Стратмор вече изчезваше в тъмнината. Сюзан побърза да последва силуета му. Началникът й заобиколи TRANSLTR и се приближи до отвора в пода. Надникна в алената бездна. Вдигна очи и огледа залата на „Крипто“. После се наведе, вдигна капака, завъртя го и го пусна да се затвори с тежък грохот. „Крипто“ отново се превърна в тъмна тиха пещера. Но „Северна Дакота“ вече не можеше да избяга. Стратмор клекна и завъртя ръчката на ключалката. Тя щракна. Подземните нива бяха запечатани.