Дан Браун - Цифрова крепост

Нито той, нито Сюзан чуха тихите стъпки, отиващи към „Възел 3“.

Двуцвет тръгна по тесния коридор, който водеше от верандата към дансинга. Обърна глава, за да провери в отражението как му стои безопасната игла, и усети зад себе си застрашителното присъствие на висок човек. Обърна се рязко, но вече беше прекалено късно. Две ръце като клещи с лекота го приковаха до огледалната стена.

Пънкът опита да се изскубне.

— Едуардо? Ей, пич, ти ли си? — Усети ръка да минава през портфейла му, но миг по-късно отново бе здраво притиснат към стената. — Еди! — извика пънкът. — Стига си се ебавал! Някакъв тип търсеше Меган. — Човекът го държеше здраво. — Ей, Еди, пич… престани! — Но когато най-сетне се досети да погледне в огледалото, в което бе натиснато лицето му, видя, че човекът зад него изобщо не е неговият приятел.

Лицето беше обсипано с белези от шарка. Две безжизнени очи го гледаха иззад очила с телени рамки. Мъжът се наведе напред и опря уста в ухото на Двуцвет. Странен, задавен глас задавено изграчи:

— Adonde fue? — Къде отиде той? — Гласът определено беше много странен.

Пънкът замръзна, парализиран от страх.

— Adonde fue? — повтори гласът. — El Americano.

— Ъъ… на летището. Aeropuerto — заекна Двуцвет.

— Aeropuerto? — повтори мъжът. Тъмните му очи внимателно наблюдаваха устните на Двуцвет в огледалото.

Пънкът кимна.

— Tenia el anillo? — Намери ли пръстена?

Ужасѐн, Двуцвет само завъртя глава.

— Viste al anillo? — Ти видя ли пръстена?

Двуцвет се поколеба. Какъв беше правилният отговор на това?

— Viste al anillo? — настоя приглушеният глас.

Двуцвет кимна утвърдително, надяваше се честността поне веднъж да му помогне. Не се случи така. Секунди по-късно тялото му се свлече на пода с пречупен врат.

Джаба лежеше по гръб, заклещен наполовина в отворения компютър. В устата си стискаше фенерче, в ръката — поялник, а на корема му бе разстлана електрическа схема. Току-що беше приключил със запояването на нов комплект атенюатори към повредената дънна платка. Мобилният му телефон иззвъня.

— Мамка му… — изруга той и се опита да бръкне за телефона си през плетеницата от кабели. — Джаба…

— Джаба, пак съм аз — Мидж.

Лицето му просветна.

— Мидж. Два пъти за една нощ? Хората ще започнат да шушукат.

— В „Крипто“ има проблем — каза тя напрегнато.

Джаба се намръщи.

— Това нали го обсъдихме. Не помниш ли?

— Проблем със захранването.

— Не съм електротехник. Обади се в отдел „Поддръжка“.

— Куполът е тъмен.

— Привидяло ти се е. Върви си у дома. — И той отново насочи вниманието си към схемата.

— Черен е като катран! — извика тя.

Джаба въздъхна и остави фенерчето.

— Мидж, първо, там има монтирано аварийно захранване. И никога не може да стане черен като катран. На второ място, точно в момента Стратмор може да вижда „Крипто“ малко по-добре от мен. Защо не се обадиш на него?

— Защото това е свързано с него. Той крие нещо.

Джаба извъртя очи.

— Мидж, сладурче, в момента съм се оплел до ушите в един сериен кабел тук. Ако ме викаш на среща, ще го разрежа и ще се освободя. Но ако не е така, позвъни в „Поддръжка“.

— Джаба, става дума за нещо много сериозно. Усещам го.

Дали наистина можеше да го усети? От друга страна, помисли си Джаба, официално се знаеше, че напоследък Мидж не е на кеф.

— Виж, щом Стратмор не се безпокои, и аз не се безпокоя.

— Но „Крипто“ е черен като катран, дявол да го вземе!

— В такъв случай значи Стратмор е решил да погледа звездите.

— Джаба! Не смей да мислиш, че си правя майтап!

— Окей, окей… — изръмжа той и се надигна на лакът. Може генераторът да се е повредил. Щом свърша тук, веднага ще се отбия в „Крипто“ и…

— Нали каза, че имали аварийно захранване? — не се успокояваше Мидж. — Ако им е гръмнал генераторът, защо не се е включило аварийното?

— Не знам. Може TRANSLTR да работи и цялата аварийна мощност да отива към него.

— Но защо тогава не го спрат? Може да е вирус. Ти одеве спомена нещо за вируси.

— По дяволите, Мидж! — избухна най-сетне Джаба. — Споменах, че в „Крипто“ няма вирус! Престани да се държиш като проклета параноичка!

В слушалката се възцари тишина.

— Уф, Мидж… — извини се Джаба. — Добре, нека ти обясня. — Но гласът му оставаше напрегнат. — Първо на първо, разполагаме с „Гонтлит“ и никакъв вирус не може да мине през него. Второ, ако е имало проблем с електрозахранването, той би бил свързан с хардуера, само че предполагам разбираш, че вирусите не спират тока, а унищожават данни. Каквото и да става в „Крипто“, то не е вирус.