Дан Браун - Цифрова крепост

— Какво има?

— Много странно — каза Мидж. — Последният файл в опашката за вчера е подаден в 23:37.

— Е?

— Ами, TRANSLTR разбива средно по шифър на шест минути. Така че обикновено последният файл за денонощието се подава по-близо до полунощ. Тук обаче нещата не изглеждат… — Мидж отново млъкна и след малко ахна.

— Какво! — подскочи Бринкерхоф.

Мидж гледаше разпечатката и не можеше да повярва на очите си.

— Този файл… Дето е бил въведен снощи преди полунощ…

— Да?

— Още не е разбит. Подаден е в 23:37:08… но за него няма време на разбиване. — Мидж трескаво разрови разпечатките. — Както за вчера, така и за днес!

Бринкерхоф сви рамене.

— Може би са пуснали тежка диагностика.

Мидж поклати глава.

— Толкова тежка, че да продължава осемнайсет часа?! Не ми се вярва. Освен това коментарът към файла показва, че става дума за външен файл. Трябва да се обадим на Стратмор.

— У тях? — преглътна Бринкерхоф. — В събота вечерта?

— Не — каза Мидж. — Доколкото познавам Стратмор, той не е оставил нещата на самотек. Обзалагам се, че е тук. И нещо ми говори, че не се лъжа. — Интуицията на Мидж бе второто нещо, което никой не подлагаше на съмнение. — Хайде — каза тя и стана, — да видим дали съм права.

Бринкерхоф последва Мидж до офиса й, където тя седна на стола си и започна да управлява Големия брат с виртуозността на пианист.

Бринкерхоф вдигна поглед към стената от монитори, на чиито екрани беше застинал гербът на АНС, и тревожно попита:

— Ще шпионираме из „Крипто“?

— Нищо подобно — отрече Мидж. — Бих искала да беше възможно, но „Крипто“ е извън системата. Там няма видео. Няма и звук. По заповед на Стратмор. Всичко, до което имам достъп, е статистика на влизанията и основни данни за TRANSLTR. Имаме късмет, че разполагаме и с толкова. Стратмор искаше пълна изолация, но Фонтейн настоя да остане събиране поне на основната информация.

— В „Крипто“ нямаме видео? — Бринкерхоф я погледна неразбиращо.

— Защо питаш? Искаш да знаеш дали двамата с Кармен няма да намерите там повече усамотение?

Бринкерхоф изсумтя нещо неразбираемо. Мидж чукна още няколко клавиша.

— Сега изтеглям справка за използването на асансьора на Стратмор… — Тя погледна екрана за секунда и после удари с кокалчетата на пръстите си по бюрото. — Тук е. И в момента се намира точно в „Крипто“. Виж тук… На това му казвам оставане след работно време — влязъл е вчера рано сутринта и оттогава асансьорът му не е помръднал. Освен това няма регистрация на картата му на входа. Тук е, няма съмнение.

Бринкерхоф въздъхна облекчено.

— Добре, щом Стратмор е тук, значи всичко е наред, нали така?

Мидж се замисли за миг и след кратко колебание каза:

— Може би.

— Може би?

— Трябва да му се обадим и да проверим.

Бринкерхоф простена:

— Мидж, говорим за заместник-директора. Сигурен съм, че след като е тук, държи нещата в ръцете си. Да не поставяме всичко под съмнение…

— О, Чад, кога ще пораснеш? Не разбираш ли, че просто си вършим работата? Има проблем със статистиката и ние се опитваме да разберем първопричината. Освен това — добави тя — бих искала да напомня на Стратмор, че Големия брат бди. Това може да го накара да се замисли, преди да планира някое от тъпите си героични изпълнения, целящи да спасят света. — Мидж решително взе слушалката и започна да набира номер.

Но Бринкерхоф беше неспокоен.

— Мислиш ли, че наистина си струва да го безпокоим?

— Не аз го безпокоя — отговори Мидж и му подхвърли слушалката. — Ти ще го направиш.

— Какво? — възмутено попита Мидж. — Стратмор твърди, че данните ни са грешни? — Бринкерхоф кимна и затвори телефона. — Стратмор отрича, че TRANSLTR се мъчи с един файл вече осемнайсет часа?

— Всъщност държа се доста любезно. — Лицето на Бринкерхоф сияеше и беше съвсем ясно колко е доволен, че е оцелял след опасното обаждане. — Увери ме, че TRANSLTR си работи прекрасно. И потвърди, че разбива шифри на всеки шест минути, дори докато говорим с него. Дори ми благодари за загрижеността и че съм му се обадил.

— Лъжец! — отсече Мидж. — Аз събирам статистиката на „Крипто“ от две години. И данните ми никога не са били грешни.

— Е, за всяко нещо си има пръв път — подметна Бринкерхоф.

Тя го изгледа неодобрително.

— Събирам всички данни по два пъти.

— Е… нали знаеш какво разправят за компютрите: когато се издънят, поне не се отмятат.

Мидж се ядоса.

— Това изобщо не е забавно, Чад! Заместник-директорът по оперативните въпроси току-що най-нагло те е излъгал теб, представителя на директора. И аз държа да разбера защо!