Дан Браун - Цифрова крепост

Грег Хейл стоеше зад прозрачната само отвътре навън стъклена стена на „Възел 3“ и гледаше как Фил Чартрукян предпазливо слиза по стълбата, водеща към подземните нива. За момент главата на младежа изглеждаше като отсечена и оставена на пода на „Крипто“. После бавно потъна във въртящата се мъгла.

— Смело момче — промърмори Хейл. Той знаеше къде отива Чартрукян. Аварийният ръчен прекъсвач на TRANSLTR бе логичният избор, ако Чартрукян наистина бе убеден, че компютърът е заразен с вирус. За нещастие това също бе единственият сигурен начин след десет минути тук да не можеш да се разминеш от хора на Сис-сек. Защото аварийните изключвания имаха свойството да запалват тревожни червени индикатори на контролните пултове. А разследване на Сис-сек бе точно онова, което Хейл не можеше да си позволи в този момент. Той излезе от „Възел 3“ и тръгна към отвора в пода. Чартрукян трябваше да бъде спрян.

Джаба приличаше на гигантска попова лъжичка. Точно като кинообраза на който бе наречен, той бе лишен от окосмение сфероид. Ангел-пазител на всички компютърни системи в АНС, Джаба инспектираше отдел след отдел и по всякакъв начин утвърждаваше житейското си кредо, че профилактиката е най-доброто лекарство. По време на царуването на Джаба не бе имало случай компютър да бъде заразен и той бе твърдо решен това да се запази така.

Базата на Джаба бе издигната над нивото на залата, а това бе далеко под земята — там, където физически се помещаваше свръхсекретната база данни на АНС. Точно тук вирус би нанесъл най-големи поражения и затова пак тук той прекарваше основната част от времето си. В момента обаче Джаба беше взел почивка и се наслаждаваше на калцонета със салам в денонощно работещия стол на АНС. Готвеше се да забие зъби в третото, когато мобилният му телефон иззвъня.

— Казвай — изкашля се той в слушалката, докато преглъщаше.

— Джаба — изгука женски глас, — Мидж се обажда.

— Кралицата на данните! — засмя се човешката грамада. Открай време Мидж Милкен бе неговата слабост. Беше умна, но също така бе единствената жена в живота му, която бе флиртувала с него. — Как си, по дяволите?

— Не се оплаквам.

Джаба избърса устата си.

— Тук ли си?

— Аха.

— Защо не отскочиш насам да хапнем по калцоне?

— Страшно бих искала, Джаба, но нали знаеш, че трябва да следя ханша си.

— Да го следим заедно, а?

— Голям мръсник си!

— Даже не можеш да си представиш колко голям.

— Радвам се, че те намерих — побърза да смени темата тя. — Защото имам нужда от съвет.

Той отпи дълга глътка „Д-р Пепър“.

— Давай.

— Може и да не е нищо сериозно — започна Мидж, — но моята статистика за „Крипто“ показва нещо странно. Надявах се да можеш да хвърлиш някаква светлина.

— За какво става дума? — попита той и отпи нова глътка.

— Държа в ръцете си една справка, от която излиза, че TRANSLTR работи върху един файл от осемнайсет часа и още не се е справил с него.

Джаба разля „Д-р Пепър“ по третото калцоне.

— Я повтори!

— Чу ме. Някакви идеи какво става?

Той попи разляното със салфетка.

— Каква е тази справка?

— Отчет за производителността. Използваме го за анализ на разходите. — И Мидж набързо обясни какво бяха открили двамата с Бринкерхоф.

— Обади ли се на Стратмор?

— Да. Той каза, че в „Крипто“ всичко е наред. Каза, че TRANSLTR работи на максимална скорост. И каза, че данните ни са грешни.

Джаба сбърчи изпъкналото си месесто чело.

— Какъв е тогава проблемът? В отчета има грешка. — Мидж не отговори и Джаба схвана отношението й към тази хипотеза и отново се намръщи. — Не мислиш, че в твоя отчет може да има грешка, така ли?

— Именно.

— Значи мислиш, че Стратмор лъже?

— Не става дума за това — дипломатично отговори Мидж; усещаше, че върви по тънък лед. — По-интересното е, че в моите статистически данни никога досега не е имало грешка. Затова реших да потърся чуждо мнение.

— Е, добре — въздъхна Джаба, — съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но в данните ти има грешка.

— Сериозно ли мислиш така?

— Залагам работата си. — Джаба отхапа грамадна хапка от подгизналото калцоне и продължи с пълна уста: — Най-продължителната обработка на файл от TRANSLTR досега е три часа. Това включва диагностика и проверки в реално време на всичко възможно. Единственото, което би могло да го зацикли за осемнайсет часа, е вирусоподобно. Нищо друго няма да може.

— Вирусоподобно?

— Да, говоря за някакъв вид паразитен цикъл. Нещо влиза в процесорите, създава безкраен цикъл и оставя компютъра да върти на празен ход.