Дан Браун - Цифрова крепост

— Дали да не абортираме TRANSLTR? — предложи Сюзан. — Ще рисетираме 4 4 Термини от компютърната практика (наложили се заради тяхната краткост и изразителност, въпреки съществуващите в българския език изрази с приблизително същия смисъл) — абортиране на задача/програма: спиране преди нормалното й приключване; рисетиране (от англ. reset) на брояч — нулиране, установяване в изходно/начално състояние. — Б.пр. таймера и ще кажем на Фил, че му се е привидяло.

Стратмор бе готов да се съгласи, но в последния момент се разколеба.

— Не още. TRANSLTR атакува проблема вече петнайсет часа. Искам да му дам поне цяло денонощие… за да съм сигурен.

Това не бе лишено от логика. „Цифрова крепост“ бе първото практическо приложение на шифър с циклично изместващ се открит текст. Възможно бе Танкадо да е допуснал някаква слабост в реализацията и това би дало възможност на TRANSLTR да разбие шифъра след още малко работа върху него. Но дълбоко в себе си Сюзан се съмняваше, че това ще стане.

— Оставям TRANSLTR да работи — реши Стратмор. — Искам да се уверя поне за себе си, че този алгоритъм е неразбиваем.

Чартрукян продължаваше да блъска по прозрачната стена.

— Какво да го правя този сега? — изпъшка Стратмор.

Пое дълбоко дъх и отиде при плъзгащата се врата. Сензорът на натиск под краката му сработи и вратата със съскане се отвори.

Чартрукян едва не падна в залата.

— Шефе… сър! Извинявам се, че ви безпокоя, но таймерът… Пуснах сканиране за вируси и…

— Фил, Фил, Фил… — успокояващо каза Стратмор и сложи ръка върху рамото на възбудения оператор. — Успокой се… Какъв е проблемът?

Спокойният тон на Стратмор не би дал никому основания да заподозре, че в момента неговият свят се руши пред очите му. Той направи крачка встрани и позволи на Фил Чартрукян да влезе в светая светих на „Възел 3“. Сис-секът прекрачи през прага неуверено, като добре обучено куче, което добре знае какво му е позволено и какво не.

Любопитството му издаваше, че никога не е влизал тук. Каквато и да бе причината за паниката му, за момента тя бе забравена. Погледът му мина по луксозния интериор, спря се за миг на подредените в кръг терминали на работните станции, оцени меките дивани, бегло се плъзна по полиците с книги и се вдигна към мекото осветление в тавана. Накрая спря върху Сюзан Флечър, кралицата на „Крипто“, но бързо се отмести. Сюзан го притесняваше — Фил съзнаваше, че тя мисли в равнина далеч над неговата. Беше смущаващо красива и в нейно присъствие той просто бе неспособен да каже нещо свързано. Подчертаната й скромност в общуването с другите само правеше нещата още по-лоши.

— Та какъв е проблемът, Фил? — повтори Стратмор и отвори хладилника. — Нещо за пиене?

— Не… ъъъ… благодаря, сър. — Езикът му се бе вързал. Фил вече изобщо не бе сигурен, че присъствието му тук е уместно. — Сър… мисля, че с TRANSLTR има някакъв проблем.

Стратмор затвори вратата на хладилника и каза съвсем спокойно:

— Да не би да имаш предвид таймера?

Чартрукян едва не падна от изненада.

— Видели сте го, сър?!

— Разбира се. Навъртял е вече шестнайсет часа, ако не бъркам, нали?

Чартрукян зяпна.

— Да, сър, шестнайсет часа. Но това не е всичко сър! Пуснах антивирусния скенер и се получиха много странни неща, сър.

— Така ли? — невъзмутимо попита Стратмор. — И какви по-точно?

Чартрукян със запъване обясни:

— TRANSLTR работи върху нещо невиждано. Искам да кажа, че филтрите не познават подобна структура. Сър, опасявам се, че TRANSLTR може да е заразен с някакъв вирус!

— Вирус? — Стратмор се позасмя снизходително. — Фил, повярвай ми, оценявам загрижеността ти. Но ние с госпожица Флечър тестваме нова диагностична процедура… нещо много по-сложно от това, което е вървяло досега. Щях да те уведомя, но не знаех, че днес си на смяна.

Сис-секът усети намека.

— Сменихме се с новия. Поех дежурството му за уикенда.

Стратмор присви очи.

— Това е малко странно. Аз говорих с него снощи по телефона. Казах му да не идва. И той не спомена за никаква размяна.

В корема на Чартрукян натежа ледена буца. Настана напрегната тишина.

— Е, добре… — въздъхна накрая Стратмор. — Явно е станало някакво объркване. — Той отново сложи ръка на рамото на системния администратор и го поведе към вратата. — Добрата за теб новина е, че не се налага да оставаш. Ние с госпожица Флечър ще сме тук цял ден. Така че можеш да се наслаждаваш на почивката си.

Но Чартрукян все още не беше убеден докрай: