Дан Браун - Цифрова крепост

— Ами ако Танкадо вече не е фактор?

Нуматака се противопостави на новия пристъп напиращ в него смях, защото усети в гласа странна решимост.

— Ако Танкадо вече не е фактор? — Той помълча, обмисляйки тази нова възможност. — Тогава сделката между двама ни може да стане възможна.

— Ще се обадя пак — обеща гласът. И връзката прекъсна.

Бекър гледаше трупа. Макар от момента на смъртта да бе минало доста време, лицето на азиатеца излъчваше розовото сияние на скорошен тен. Останалата част от тялото бе бледожълтеникава… почти изцяло с изключение на малък бледовиолетов участък точно над сърцето.

„Трябва да е от опита да го съживят — реши Бекър. Жалко, че не са успели“.

Отново се съсредоточи върху ръцете на трупа. Не приличаха на нищо, което бе виждал. Бяха с по три пръста, сгърчени и извити. Но не физическият недъг интересуваше Бекър.

— Дяволите да ме… — измърмори лейтенантът. — Та той бил японец, а не китаец…

Бекър вдигна очи. Офицерът прелистваше паспорта на покойника.

— Остави го — обади се предупредително Бекър. „Не докосвай нищо. Не чети нищо“.

— Енсей Танкадо… роден през януари…

— Моля! — настойчиво каза Бекър. — Остави го.

Офицерът остана загледан в паспорта още няколко секунди, после го хвърли небрежно върху купчината на масата.

— Този човек е имал виза „клас 3“. С право на престой тук години.

Бекър бутна ръката на покойника с химикалка.

— А може да е живеел тук.

— А, не… Според печата е пристигнал миналата седмица.

— Е, може да дошъл с намерението да остане задълго — вече по-троснато предположи Бекър.

— Може, може… Само че каква първа седмица, а? И слънчев удар, и сърдечен. Горкият.

Бекър не отговори — продължаваше да гледа ръката.

— Сигурен ли си, че не е носил нещо на ръката си, когато е починал?

Офицерът го изгледа озадачено.

— Какво нещо?

— Ела да видиш.

Лявата ръка на Танкадо бе потъмняла от слънцето с изключение на тясна ивица в основата на най-малкия пръст. Бекър я посочи и каза:

— Виждаш ли? Носил е пръстен.

Изненадата на офицера бе непресторена.

— Пръстен? — Искрено озадачен, той огледа внимателно пръста на трупа, после се засмя притеснено. — Господи… Май излезе вярно…

Сърцето на Бекър сякаш спря.

— Моля?!…

Офицерът объркано поклати глава.

— Щях да го спомена веднага, но… но помислих, че онзи не е с всичкия си.

— Кой? — абсолютно сериозно попита Бекър.

— Човекът, който се обади да съобщи. Канадец, турист. Бърбореше за някакъв пръстен. Дрънкаше несвързано на най-ужасния испански, който съм чувал.

— Казал е, че господин Танкадо е носел пръстен?

Офицерът кимна, извади кутия цигари „Дикадо“, погледна накриво надписа NO FUMAR и запали.

— Сигурно трябваше веднага да съобщя за това, но онзи тип говореше толкова откачено, че…

Бекър се намръщи. В главата му прозвучаха думите на Стратмор: „Искам всичко, което Енсей Танкадо е носел. Всичко. Не оставяй нищо. Дори да става дума за смачкано листче“.

— И къде е пръстенът сега? — попита Бекър.

Офицерът всмукна от цигарата.

— Историята е дълга.

Някакъв инстинкт подсказваше на Бекър, че няма да научи нищо добро.

— Разкажи ми я все пак.

Сюзан Флечър седеше пред терминала си във „Възел 3“. „Възел 3“ бе наименованието на специалното работно отделение за криптолозите — отделна звуковоизолирана камера встрани от главното помещение. Петсантиметрова извита стъклена стена, прозрачна само в едната посока, разкриваше за работещите вътре панорамна гледка към пространството на отдел „Крипто“ и едновременно с това не позволяваше на никой от намиращите се отвън да надникне в тайните на работещите вътре.

В задната част на просторния „Възел 3“ имаше дванайсет разположени в кръг компютърни терминала: организацията на работните места целеше да облекчи интелектуалното общуване между криптолозите и да им напомня постоянно, че са част от екип — братство от рода на „Криптолозите на Кръглата маса“. Макар да бе засекретен в рамките на и без това секретния отдел „Крипто“, „Възел 3“ бе място, където пазенето на тайна не се поощряваше.

„Възел 3“ бе известен с умалителното „Кошарката“ и в него нямаше и помен от стерилната атмосфера в останалата част на „Крипто“. Беше проектиран да пресъздаде атмосферата на дом — дебел мокет, висококачествена стереосистема, винаги добре зареден огромен хладилник, кухненски бокс и дори баскетболен кош „Нърф“. АНС имаше собствена философия по отношение на „Крипто“: не влагай два милиарда долара в компютър за разбиване на шифри, без да си осигуриш и най-добрите професионалисти, които да го използват.