Дан Браун - Цифрова крепост

— Да бе — ядоса се Джаба. — И казва… чакай да се сетя… а: „Ха-ха. Начуках ли ви го“. — Той погледна към екрана с диаграмата. — Което ще стане факт след девет минути.

Без да му обръща внимание, Сюзан съсредоточи вниманието си върху Соши.

— И колко на брой са изолираните фрагменти?

Соши сви рамене. Седна пред терминала на Джаба и въведе всички групи. Когато свърши, се оттласна със стола и всички присъстващи можаха да видят резултата:

PFEE SESN RETM PFHA IRWE OOIG MEEN NRMA

ENET SHAS DCNS IIAA IEER BRNK FBLE LODI

Единствено Сюзан се усмихваше.

— Определено изглежда познато — отбеляза тя. — Четирибуквени блокове, точно както при „Енигма“.

Директорът кимна. „Енигма“ бе най-известната в историята шифрова машина — 12-тонното кодиращо чудовище на нацистите. Което бе групирало буквите на шифрограмите по четири.

— Страхотно — изпъшка Фонтейн. — Кажи ми сега, че случайно разполагаш с една подръка.

— Това е без значение — отговори Сюзан, изведнъж събудила се за живот. Все пак това беше специалността й. — Има значение фактът, че става дума за код. Танкадо ни е оставил ключ! Той ни измъчва, предизвиква ни да отгатнем ключовата фраза навреме. Подсказва ни малко, като ни подхвърля трохи информация, колкото да не се предадем.

— Абсурд! — отсече Джаба. — Танкадо ни е оставил един-единствен изход — да разкажем сами за TRANSLTR. И толкова. Това е спасението ни. И ние провалихме този шанс.

— Ще се съглася с теб — обади се Фонтейн. — Съмнявам се, че Танкадо би рискувал да се откачим от куката, като сам ни подсказва как да се досетим за кил-кода.

Сюзан кимна разсеяно, но си спомни как Танкадо им беше дал в ръцете НДАКОТА. После се загледа в буквите — питаше се дали отново не си играе с тях.

— Тунелният блок е наполовина преодолян! — чу се откъм техниците.

На екрана впити линии проникваха все по-дълбоко в двата останали щита.

Досега Дейвид мълчаливо бе наблюдавал развиващата се пред погледа му драма.

— Сюзан? — обади се внезапно той. — Имам идея. Този текст не е ли в шестнайсет групи по четири символа?

— О, Господи! — изнервено простена Джаба. — Вече всички искат да си поиграят!

Без да му обръща внимание, Сюзан каза:

— Да, шестнайсет са.

— Махни интервалите — с решителен глас я помоли Дейвид.

Сюзан за момент се поколеба, после кимна на Соши. Соши бързо изтри разделителните интервали. Резултатът бе пак толкова обезкуражаващ:

PFEESESNRETMPFHAIRWEOOIGMEENNRMAENETSHASDCNSIIAAIEERBRNKFBLELODI

Този път Джаба не издържа.

— Стига вече! Край на игричките! Не разбрахте ли, че червеят вече е на двойна скорост? Търсим число, а не случаен набор от букви!

— Четири по шестнайсет — спокойно каза Дейвид. — Сметни го, Сюзан.

„Сметни го?“ Сюзан изгледа внимателно лицето на Дейвид на екрана. „Толкова ли не може…“ Тя знаеше, че Дейвид може да запомня речници и спрежения на глаголи като копирна машина… но математиката?

— Таблицата за умножение — каза Бекър.

„Таблицата за умножение? За какво говори?“

— Шейсет и четири — отговори тя, без да разбира нищо. — Е, и?

Дейвид се наведе към камерата. Лицето му изпълни екрана.

— Шейсет и четири букви…

Сюзан кимна.

— Да, но те са… — И замръзна.

— Шейсет и четири букви — повтори Дейвид.

— О, боже! Дейвид, ти си гений! — ахна Сюзан.

— Седем минути! — обади се техникът.

— Осем реда на осем колони! — възбудено извика Сюзан.

Соши побърза да разпредели текста по този начин. Фонтейн наблюдаваше мълчешком. Предпоследният щит изтъняваше застрашително.

— Шейсет и четири букви! — Сюзан пое нещата в ръцете си. — Това е точен квадрат!

— Точен квадрат? — повтори Джаба. — И какво от това?

След десет секунди Соши вече беше пренаредила привидно случайната последователност от букви във формата на квадрат. Сега на екрана имаше осем реда в осем колони. Джаба хвърли един поглед на крайния резултат и безпомощно вдигна ръце. Защото и новото подреждане бе все така неинформативно:

PFEESESN

RETMPFHA

IRWEOOIG

MEENNRMA

ENETSHAS

DCNSIIAA

IEERBRNK

FBLEL0DI

— Шибана работа — измърмори Джаба.

— Госпожице Флечър — каза Фонтейн. — Ще ни обясните ли?

Всички се обърнаха към Сюзан.

Сюзан гледаше блока текст. После бавно закима и на лицето й се разля усмивка.

— Дейвид, проклета да съм.

Всички се споглеждаха недоумяващо.

Дейвид кимна на малкия образ на Сюзан на екрана пред себе си.

— Шейсет и четири букви. Юлий Цезар се завръща.

— За какво говорите? — осмели се да попита Мидж, която, също като останалите, не разбираше нищо.