Дан Браун - Цифрова крепост

— Слабо сърце — отбеляза Фонтейн.

Смит изви вежди видимо впечатлен.

— В такъв случай, прекрасен избор на оръжието.

Сюзан видя Танкадо да се катурна на една страна и бавно да се отпуска по гръб. Лежеше и гледаше нагоре, все така притиснал ръце до гърдите си. Камерата изведнъж се отмести от него и се насочи към горичката. Там се появи мъж с очила с телени рамки. Носеше доста голямо куфарче за документи. Започна да се приближава към агонизиращия Танкадо, пръстите му изпълняваха странен танц.

— Работи с „Монокъл“ — обясни агент Смит. — Изпраща съобщение за ликвидирането на Танкадо. — Обърна се към Бекър и се подсмихна. — Улохот май е имал навика да обявява убийствата си, преди жертвите му предадат богу дух.

Колиандър ускори филма още малко и камерата последва Улохот в приближаването му към жертвата. Отнякъде дотича възрастен мъж и коленичи до Танкадо. Улохот забави ход. Миг по-късно от същата посока се приближиха още двама души — огромен дебелак и червенокоса красавица. Те също се наведоха над Танкадо.

— Неудачен избор на мястото за атака — безстрастно отбеляза Смит. — Улохот несъмнено е смятал, че жертвата му е изолирана от другите посетители на парка.

На екрана се видя как Улохот наблюдава сцената за момент, а после пак се изтегля под прикритието на дърветата, видимо решен да изчака.

— Сега идва моментът на предаването — подсказа Смит. — При първото гледане на филма не го забелязахме.

Сюзан гледаше събитията на екрана. Танкадо се задушаваше, но явно се опитваше да съобщи нещо на добрите самаряни, коленичили до него. След това отчаяно размаха лявата си ръка и едва не удари стареца в очите. Задържа за миг недъгавата си ръка пред погледа му. Камерата фокусира върху трите деформирани пръста на Танкадо и на единия от тях, ясно видим под испанското слънце, проблесна златният пръстен. Танкадо пак завря ръка в лицето на стареца и той отскочи. Сега Танкадо се обърна към жената и вдигна трите си криви пръста точно пред лицето й, сякаш я молеше да разбере нещо. Пръстенът блестеше под слънцето. Жената извърна поглед. Танкадо се задави, обърна се към дебелия и направи последен опит.

Изведнъж старецът се изправи и побягна нанякъде, най-вероятно за помощ. Танкадо все така държеше ръката си под носа на дебелия. Той посегна и хвана китката на умиращия, сякаш за да му помогне. Танкадо погледна нагоре към пръстите си, после се взря в очите на дебелия. И леко му кимна, сякаш му казваше: „Да“.

После тялото му се отпусна.

— Господи! — прошепна Сюзан.

Камерата се отмести към криещия се сред дърветата Улохот, но убиеца го нямаше. В кадъра влезе моторизиран полицай. Камерата рязко се върна на лежащия Танкадо. Коленичилата до него жена явно чу сирената на мотоциклета, защото се огледа тревожно и после започна да дърпа дебелия за ръката — несъмнено го умоляваше да се махат. Двамата забързано се отдалечиха.

Камерата даде Танкадо в едър план. Ръцете му бяха събрани върху безжизнения му гръден кош. Пръстена го нямаше.

— Това е доказателство — решително заяви Фонтейн. — Танкадо сам предава пръстена. Искал е да се отърве от него… явно, за да не попадне у нас.

— Но, господин директор — възрази Сюзан, — в това няма логика. Ако Танкадо не е осъзнавал, че е смъртно ранен, защо ще иска да даде някому кода?

— Съгласен съм — обади се Джаба. — Той е бунтовник, но бунтовник със съвест. Едно е да ни накара да си признаем за TRANSLTR, съвсем друго — да предаде на света нашата база данни.

Фонтейн го изгледа. Явно не вярваше на ушите си.

— Ти наистина ли вярваш, че Танкадо е искал да спре този червей? Нима допускаш, че последните му мисли са били за бедната АНС?

— Тунелният блок изтънява! — извика някой от техниците. — Пълна уязвимост след максимум петнайсет минути!

— Ето какво ще ви кажа — продължи директорът, поел контрола в ръцете си. — След петнайсет минути всяка страна от Третия свят ще научи как да създаде междуконтинентална балистична ракета. Ако някой в тази стая смята, че има по-добър кандидат за кил-код от фразата на този пръстен, аз целият съм слух. — Директорът направи пауза. Никой не проговори. Той се обърна отново към Джаба и двамата кръстосаха погледи. — Танкадо е предал пръстена си с цел, Джаба. Дали е мислел, че така го скрива по-далеч от нас, или си е представял, че дебелакът ще изтича до първия телефон и ще ни се обади с информацията, не знам и не ме интересува. Въвеждаме цитата. Веднага. Точка!